Фунгоидна микоза (синдром на Алибер-Базин, Mycosis fungoides)
Фунгоидна микоза, известен също като синдром на Алибер-Базин или гранулома фунгоидес е най-често срещаната форма на кожен Т-клетъчен лимфом. Той обикновено засяга кожата, но може да прогресира и във вътрешните органи с течение на времето. Симптомите включват обрив, подутини, кожни лезии и сърбеж по кожата.
Причините за заболяването остават неизяснени. Счита се, че повечето случаи не са наследствени. Възниква най-често при хора над 20-годишна възраст, като по-чести са случайте при мъжете, отколкото при жените.
Възможностите за лечение включват: излагане на слънчева светлина, ултравиолетова светлина, локални кортикостероиди, химиотерапия, и лъчетерапия.
Етиология
Причината за фунгоидната микоза не са неизвестни, но не се смята, че е наследствена.Заболяването е с необичайно висока експресия на CD4 Т-клетки, които са част от имунната система.
Тези Т-клетки са свързани с кожата, което означава, че те биохимично и биологично са най-свързани с нея.
Фунгоидната микоза е най-често срещания тип на кожен Т-клетъчен лимфом (CTCL). Има обаче и много други видове CTCL, които нямат нищо общо с нея. Тогава тези нарушения се третират по различен начин.
Клиничната картина е бедна. В повечето случай не се мисли за подобно заболяване.
Типичните видими симптоми могат да включват обрив, подутини или лезии по кожата.
Сърбежът се среща в 20 процента от пациентите.
Диагноза
Диагнозата понякога е трудна, защото ранните фази на болестта често приличат на екзема или дори псориазис. Диагнозата обикновено се поставя чрез кожна биопсия.
Препоръчва се вземането на няколко биопсии, за да се определи по-точно самата диагноза. Цялостното и поставяне се осъществява чрез комбинация от клиничната картина и изследването от биопсията.
Лечение
Фунгоидната микоза могат да бъдат лекувана по различни начини. Някой процедури включват: излагане на слънчева светлина, на ултравиолетова светлина, локални кортикостероиди, системна химиотерапии, повърхностна лъчетерапия.