Трябва ли да се прилага дексаметазон при глиобластом?
Намалява ли едновременното лечение с дексаметазон ефикасността на чек-пойнт инхибиторите при пациенти с глиобластом?
Сред пациентите с глиобластом, получаващи чек-пойнт инхибитор, тези, които са получавали кортикостероида дексаметазон за мозъчен
оток, са имали значително по-лоша обща преживяемост. Това са показали резултатите от проучване, публикувано в Clinical Cancer Research
Дексаметазонът е мощен кортикостероид, който често се предписва на пациенти с глиобластом за лечение на симптоми, свързани с мозъчния оток.
Мозъчният оток е често срещано, и потенциално животозастрашаващо усложнение при пациентите с глиобластом, а лечението с кортикостероиди може да помогне за потискане на възпалението в мозъка.
Предклинични открития
Статията оценява ефекта от едновременното прилагане на дексаметазон с чек-пойнт инхибитор (анти-PD-1 терапия) в модели на сингенни
миши глиобластоми. В имуночувствителен модел на мишка, който по своята същност реагира на блокиране на чек-пойнт инхибитора, е било установено, че добавянето на дексаметазон към анти-PD-1 терапия води до намалена преживяемост в зависимост от дозата. Освен това, в имунорезистентния модел на мишки,
се отбелязва, че е по-представителен за човешкия глиобластом, а добавянето на дексаметазон към самостоятелна терапия срещу PD-1 или терапия срещу PD-1 плюс лъчетерапия също води до намалена преживяемост.
КЛЮЧОВИ ТОЧКИ
1.В сравнение с пациентите, които не са приемали дексаметазон в началото, пациентите, лекувани с дексаметазон, са имали приблизително два пъти по-голям риск от смърт.
2.Базовата употреба на дексаметазон е най-силно идентифицираният отрицателен рисков фактор за цялостната преживяемост.
Изследователите са оценили потенциалния вреден ефект на дексаметазона, използвайки мултивариативен анализ, където са коригирали различни фактори, включително
настройка на заболяването (новодиагностицирано спрямо рецидивирало), обема на тумора при започване на лечението, възрастта и степен на резекция сред 163-ма пациенти,
които са имали пълни анотирани данни за съответните прогностични фактори.
В сравнение с пациентите, които не са приемали дексаметазон в началото, пациентите,
лекувани с дексаметазон, са имали приблизително два пъти по-голям риск от смърт. Освен това, употребата на дексаметазон е най-силно идентифицираният
отрицателен рисков фактор за цялостната преживяемост.
Резултатите показват, че трябва да се избягва дексаметазон сред пациенти с глиобластом, които се лекуват с имунотерапия, и ако
кортикостероидите са клинично необходими, то трябва да се използват разумно.
Освен това резултатите подчертават, че критично трябва да бъдат изследвани и други стратегии за лечение на мозъчнив оток, които да нямат толкова широк противовъзпалителен
ефект.
Ограниченията на изследването включват ретроспективния характер на клиничните анализи. Освен това в своите предклинични проучвания изследователите са оценили
единствено ефекта на дексаметазона върху ефикасността на лечението с анти-PD-1. Дали ще се наблюдават същите наблюдения с други чек-пойнт инхибитори
или дори с други имунотерапевтични лечения – като ваксини, приемни клетъчни терапии или генетично инженерни онколитични вируси, предстои да бъде оценено.
Източник на информация:
1.https://ascopost.com/news/december-2020/does-concurrent-treatment-with-dexamethasone-diminish-the-efficacy-of-immune-checkpoint-inhibitors-in-patients-with-glioblastoma/?fbclid=IwAR2zYGoO5NMRtbgjCSTyRu_DMOjwJGArjmSNDIafW8o9f3SXNeYhFvJUMM