Типифарниб за пациенти с напреднал HRAS-мутирал рак на главата и шията и с висока вариативна честота на алела
В клинично проучване във фаза II, описано в Journal of Clinical Oncology, се установява, че типифарниб предизвиква висока честота на отговор при пациенти с рецидивирал или метастатичен плоскоклетъчен карцином на главата и шията с мутации на HRAS и с висока честота на алелите.
Мутации в протоонкогена HRAS се срещат при 4% до 8% от пациентите с рецидивирал и/или метастатичен плоскоклетъчен карцином наглавата и шията. Типифарниб представлява инхибитор на фарнезилтрансферазата, който нарушава функцията на HRAS.
Подробности за проучването
В проучването 30 пациенти с HRAS-мутантно заболяване от центрове в САЩ, Корея и Европа са били включени между септември 2015 г. и април 2020 г. Пациентите са
получавали перорален типифарниб по 600 или 900 mg два пъти дневно в дни от 1-ви до 7-ми и от 15-ти до 21-во на 28-дневните цикли.
След ad hoc анализа при първите 16 пациенти с данни за честотата на алелите на вариация на HRAS, включването е било ограничено до пациенти с честота на вариант на алел
≥ 20% (висок). Първичната крайна точка е била обективната степен на отговор по критериите за оценка на отговора при солидни тумори- версия 1.1 сред пациенти с
висока честота на алелните варианти. Прекъсването на данните е било през април 2020 г.
Отговори
От 22 пациенти с висока честота на алелните варианти, 20 са оценени с отговор по време на прекъсването на данните. Обективни отговори (като всички са били частични отговори)
са се наблюдавали при 11 пациенти (55%, 95% [CI] = 31,5% –76,9%). Отговор се е наблюдавал при 7 (58,3%) от 12 пациенти с честота на вариация на алела ≥ 35% и при 4-ма (50,0%) от 8 с честота на вариант на алела < 30%.
Отговор е бил постигнат при първа оценка на тумора след 8 седмици при 8 от 11 отговорили пациенти. Отговорите са се наблюдавали при пет от шест пациенти, започнали с 600 mg два
пъти дневно. Стабилно заболяване е постигнато като най-добър отговор при останалите девет пациенти. Сред деветте пациенти със стабилно заболяване трима са останали
на лечение приблизително 7 месеца. Сред 11-те с частичен отговор 7 пациенти са останали на лечение за ≥ 6 месеца.
Средната преживяемост без прогресия е била 5,6 месеца (95% ДИ = 3,6–16,4 месеца), в сравнение с 3,6 месеца (95% ДИ = 1,3–5,2 месеца) при последната предходна терапия.
Средната преживяемост без прогресия е била 9,5 месеца (95% ДИ = 5,5 месеца – не се оценява) сред пациентите с отговор и 4,0 месеца (95% ДИ = 1,9 месеца – не се оценява) сред тези със стабилно заболяване. Средната обща преживяемост е била 15,4 месеца (95% ДИ = 7,0–29,7 месеца).
Нежелани събития
Сред всички 30 пациенти, получаващи типифарниб в проучването, най-честите нежелани събития са били: хематологични и стомашно-чревни. Най-честите ≥ 3 нежелани събития са били: анемия (37%); лимфопения (13%); и неутропения, левкопения, хиперкалциемия, хипокалиемия, хипофосфатемия, пневмония и гадене (по 10%).
Нежеланите събития са довели до прекратяване на лечението при трима пациенти поради обструкция на ларинкса при двама и дихателна недостатъчност при един. Никой не
се счита за свързан с лечението. Към прекъсването на данните нито един пациент с висока честота на алелни варианти не е прекратил лечението поради нежелано събитие.
Не са били наблюдавани смъртни случаи, свързани с типифарниб.
Заключение
Типифарниб демонстрира насърчителна ефикасност при пациенти с рецидивиращ и/или метастатичен плоскоклетъчен карцином на главата и шията с мутации HRAS, за които съществуват ограничени терапевтични възможности.
Източник на информация:
1.Ascopost.org