Възможността много кратък деветседмичен курс на трастузумаб да бъде толкова ефективен, колкото по-дълъг курс беше потвърден през 2005 г. от малко пациентско проучване-FinHER с 232-ма пациенти. FinHER показа намаляване на рецидивите при рак на гърдата, сравнимо с това, постигнато при 1-годишен курс на  трастузумаб в 4 много по-големи проучвания.

Persephone е британско клинично проучване, което разпределя на случаен принцип 4 088 жени с HER2-позитивен рак на гърдата, които да получават 6 или 12 месеца адювантен трастузумаб.
Рандомизацията е могла да се случи по всяко време от диагнозата (6-месеца).Тя е била стратифицирана по хормонален рецепторен статус, схема на химиотерапия (кои лекарства са използвани), време на химиотерапия (неоадювантна или адювантна) и време на трастузумаб (едновременно с химиотерапия или всички назначени след
нея). Нямало е стратификация по прогностични фактори като размер на тумора и ангажираност на лимфни възли.

Неоадювантна химиотерапия е била назначена при 15% от участниците. От останалата част 59% са имали отрицателни лимфни възли, а 69% са имали положителни естрогенни рецептори
Степента на съответствие е била 90% при 6-месечния и 82% с 12-месечния трастузумаб. Средното проследяване е било 5.4 години. Настоящият анализ се е основавал на  512 рецидива и 335 смъртни случая.

Първичният анализ е показал малък спад в преживяемостта без инвазивно заболяване от 4 години при по-късата терапия- 89,4% спрямо 89,8%. Коефициентът на риск  (HR) е бил 1,07 (с 90% доверителен интервал [CI] = 0,93–1,24). Той не е надвишавал предварително зададената граница от 1.32,  и по този начин се декларира, че 6 месеца трастузумаб не е бил по-лош от 12 месечния.

Ограниченията в рамките на времетраенето са се основавали с цел да се покаже с голяма увереност, че 6-месечното лечение с трастузумаб не е с повече от 3% по-лошо  при 4-годишна преживяемост без инвазивно заболяване от 12 месечния трастузумаб. Изследователите предположили, че 4-годишната преживяемост без инвазивно заболявания ще бъде 80% в групата за 12 месеца и са искали да бъдат сигурни, че тя не е по-ниска от 77,1% в 6-месечната група.

Общато преживяесмост е малко по-ниска с по-късата 6-месечна терапия, но …

Общата преживяемост е била леко благоприятствана от по-дългото приложение на трастузумаб – 94,8% срещу 93,8% за 4 години (HR = 1,14; 90% CI = 0,95–1,37).  Тук ограничителното съотношение на риск за деклариране на неинфериорност е бил 1,62 и изглежда, че по-продължителната терапия изглежда малко по-добра сред  жените, които са получили неоадювантна терапия или адювантна едновременна терапия, плюс тези, чийто рак е имал естрогенни рецептори.

Общата преживяемост толкова рано в хода на проследяването може да бъде подвеждаща крайна точка: тъй като много „далечни“ рецидиви са се появявили по-късно от  5-тата година, а и преживяемостта след метастази е достигнала толкова дълго, колкото средната стойност от 57 месеца (в изпитването CLEOPATRA), много  от смъртните случаи от рак ще закъснеят при проследяването. За разлика от тях, голяма част от ранните смъртни случаи няма да са свързани с метастатичен рак на  гърдата в популации с нисък риск, което прави ранните проценти на преживяемост по-склонни да изглеждат подобни, докато по-късните анализи могат да покажат
различия от значение за пациентите.

Източник на информация:
1.https://ascopost.com/issues/november-10-2018/the-persephone-trial-reconsidered-part-1/

   Send article as PDF