Спешна нужда от централизирана връзка между всички онкологични звена в България
Спешна връзка между всички патологични звена в страната.
Спешна връзка между всички отделения по хирургия, медицинска онкология, лъчетерапия и др.
В дигиталната ера и дигиталното общество разкъсаността на онкологичните звена в България, буди недоумение и още по-зле, дава знак за силната изостаналост на обществото ни като такова.
Днес е напълно нормално пациенти да обикалят из цялата страна и да търсят свой изследвания, които да се изискват от бюрократична администрация.
И ако последното е малкото зло в цялата верига, чакането пред кабинети и кабинетчета за хистологични резултати е престъпление с невъобразим мащаб.
Абсурдността се изразява в това, че днес ти трябва куп хартия и дискове, за да разгледаш един конкретен случай и да вземеш компетентно решение.
Като добавим и сложността на някой отпределени/отделни случай, се изисква доволно много време, в което да се вземе най-правилното решение.
Днес може да се изгради система, която да помогне на лекуващите лекари бързо да се ориентират в клиничната картина на пациентите без да се налага да ровят из купища хартиени носители, не само морално, но и технически остарели.
Да се държи база данни за конкретен пациент само и единствено в една институция си е назадничаво по всякакви критерии.
Днес на практика ние се движим в коловоз от остаряло мислене напълно подходящ за 50-те години на 20-ти век, но не и за времето в което живеем сега.
Затова трябва:
1.Пълно синхронизиране на всички кръвни и образни изследвания на всеки пациент, така че всеки един лекар да има достъп до тях.
2.Пълно синхронизиране на всички патологични изследания на всеки пациент, без възможност за забавяне и чакане за тяхното получаване.
Абсолютни всички резултати могат да бъдат дигитализирани и качени в инетернет спазвайки се всички правила на добрата лекарска практика и защита на личните данни.
С това ще се постигне:
1.Ускоряване на диагностичния процес от страна на лекуващия екип;
2.Спазване направилата за мултидисциплинарност без да се налага всички членове на комисиите и комисийките да бъдат в една и съща сграда;
3.По-бързо обработване на пациента и запчване на най-адекватното му лечения.
4.Адекватно водене на статистика за заболяваемостта и смъртността от онкологични болести в БГ.
Днес такава статистика отсъства…по вина на политици и лекари.
Какво печелим всички ние при въвеждането на една подобна единна система за пълен достъп до пациентската информация?
Време!
Днес това, което се случва като диагностика и лечение в София,Варна, Пловдив или където и да е било другаде, трябва да се занесе понякога на ръка на лекар в друг град, вместо същия просто да отвори файловете във вече изградената система и да погледне необходимата му информация без да се бави и да губи своето и на пациента време.
Днес няма как да погледна и файлове за пациент, дошъл от друга болница.
Оставям на страна изчисления за загубеното време в разлистването
на всякаква документация и абсурдността на това дело. Оставям настрана и крехкото его на много лекари възразяващи срещу подобна система.
Тя е нужна повече от всякога.
Всичко изброено по-горе е задължително условие и за намаляване на бщрократичната тежест в онкологията, която ежедневно дави много лекари и техните
пациенти.