Семином
Семиномът представлява герминативно клетъчен тумор на тестиса като много рядко може да има проява в медиастинума или на други места извън гонадите.
Той е злокачествено новообразувание, но е един от добре най-лечимите видове рак, като процентът на преживяемост достига над 95%, когато е открит в ранен стадий.
Тестикуларният семином произхожда от зародишния епител на семенните тубули. Около половината от туморите на зародишните клетки на тестисите са семиноми.
Лечението обикновено изисква отстраняване на заболелия тестис. Като цяло плодовитостта обикновено не е засегната, а всички други сексуални функции остават незасегнати.
Епидемиология
Семиномът е десет пъти по-често срещан при мъжете със северно-европейско потекло и пет пъти по-често при бялата раса в сравнение с други. Общото разпространение на семинома обикновено се увеличава с възрастта.
Патофизиология
Тестикулярният семином произхожда от зародишния епител на семенните тубули. Смята се, че заболяването е резултат от пролиферацията на незрели сперматогонии.
Забавеното узряване на гоноцитите с персистенция на ембрионални особености, както и съответно повишената геномна нестабилност са най-вероятният модел за патогенезата на CIS (карцинома ин ситу).
Преходът от първична лезия към инвазивен рак може да е свързан с добавянето на едно късо рамо към хромозома 12 -изохромозома i (12p), която вероятно включваща KRAS2 и евентуално NANOG (псевдогени). Точният механизъм обаче е неизвестен.
Установява се и повишена честота на изоензими от 7, 15, 19 и X при семинома.
Етиология
Точната етиология на семинома е неизвестна. Най-актуалната теория е, че ендокринните нарушения на естрогенната и/ или антиандрогенна активност, е нещото, което допринася за нарушеното развитие на гоноцитите. Заболяването вероятно се развива като карцином in situ още по време на вътрематочния растеж.
Една от общоприетите теоретични концепции е синдромът на тестикуларната дисгенезия (TDS). TДГ групира тумори на зародишни клетки, нарушена сперматогенеза, крипторхизъм и хипоспадия, въз основа на данни, че те споделят някои общи рискови фактори, за които се предполага, че произхождат по време на феталния живот.
През последните няколко десетилетия се съобщава за повишена честота на този вид заболявания. Приблизително 10% от всички пациенти с тумори на зародишните клетки са имали в анамнезата си данни за крипторхизъм.
Клинична картина
Средната възраст при поставянето на диагнозата е между 15 и 35 години. В повечето случаи има поява на някаква туморна маса, която лесно се усеща при самостоятелно изследване на тестисите.
Въпреки това, при 11% от случаите може да не се усети такава, а дори в някой случай може да има и тестикуларна атрофия. Болка в тестисите се съобщава в една пета от случаите.
Болка разположена ниско в гърба може да е сигнал за появата на метастази в ретроперитонеума.
Някои случаите на семинома могат да се представят като първичен тумор извън тестисите, най-често в медиастинума.
В яйчника, например, туморът се нарича дисгерминома, а в не-гонадни места, особено в централната нервна система се нарича герминома.
Диагноза
Кръвните изследвания могат да покажат наличието на повишени стойности на алкалната фосфатаза (АФ) в около петдесет процента от случаите.
Въпреки това, АФ не може да се използва като самостоятелен маркер за семином и не допринася в достатъчна степен за проследяването му, поради увеличаването на показателя свързано с други фактори като тютюнопушене, например.
Човешкия хорионгонадотропин (hCG) може да бъде повишен в някои случаи, като това може по-скоро да корелира с наличието на трофобластни клетки в тумора, отколкото със стадия на тумора.
Класическия или чист семином по дефиниция не причинява повишаване на серумния алфа фетопротеин.
Лактатдехидрогеназата (LDH) може да бъде понякога единственият маркер, който да е повишен в някои семиноми. Степента на повишаване в серумния LDH има прогностична стойност при напреднали семиноми.
КТ или ЯМР на корема , както и изледване на гръдния кош се правят за откриването на метастази и стадирането на пациента.