Сарком на матката
Епидемиология.
Саркомът на матката е сравнително рядко заболяване.
През последните години броят на новозаболелите се увеличава като заболяваемостта е около 0,8 на 100 000 жени или 2% от всички злокачествени новообразувания на женските полови органи.
Етиология:
Не е изяснена.
Предракови състояния. За преканцерози в истинския смисъл на думата при саркома на матката все още по-определено не може да се говори. Една от честите форми на гениталния сарком е сарком при миом или при миоматоза на матката.
Профилактика
Неизяснената етиология на заболяването прави трудна първичната профилактика. Възможна е вторична профилактика.
Нейното осъществяване изисква картотекиране и диспансерно наблюдение на всички жени с миоми, открити при профилактичните прегледи и ежедневната работа в гинекологичната амбулатория.
Хирургичното отстраняване на матката при съмнение за развитие сарком от миом е оправдано в някой случай.
Морфологична картина
Различават се лейомиосаркоми и ендометриални саркоми.
Около 50- 75% от саркомите на матката са лейомиосаркоми. Лейомиосар-комът може да произхожда от един възел или дифузно от маточната стена. Много често се развива на базата на предшествуващ миом при малигнена трансформация.
Микроскопски се манифестира от група или снопчета гладки мускулни клетки с хиперхромни ядра с различна- степен на атипизъм. Метастазирането става предимно по хематогенен път.
Към ендометриалните саркоми се отнасят смесените мезодермални злокачествени тумори и ботриоидиите саркоми.
Мезодермалните тумори произхождат от стромата на ендометриума на жени в напреднала възраст или от цервикалния канал на жени до 30-годишна възраст и от влагалището в детската възраст. Макроскопски имат гроздовиден характер.
Паренхимът на тумора е съставен от източени кръгли клетки с подчертан полиморфизъм, могат да се открият и повлекла от хрущял, гладка, набраздена мускулатура, костна и на тъкан.
Смесените мезодермални тумори метастазират по кръвен път в белите дробове, черния дроб, а локално показват инфилтративен растеж в областта на малкия таз.
Клинична картина
В понятието „сарком на матката“ се включват сарком на маточното тяло и сарком на маточната шийка.
Сарком на маточното тяло. Тази форма е по-честа. За разлика от карцинома се среща във всяка възраст. Все пак най-често се установява при жени на възраст 50- 60 години.
Характерни за саркома на матката са бързият растеж и инвазията в съседство, далечните метастази се развиват в кратък срок и са многоброини.
Признаците за развитие на сарком при наличние на миом са следните:
1.установяване на бърз растеж на тумор при поредния редовен гинеколгичен преглед;
2.липса на обратно развитие или продължаване на растежа му след настъпване на менопаузата;
3.поява на тежък метрорагичен синдром кратко време след установяване на тумора, който не се повличва от консервативно лечение;
4.бързо влошаване на общото състояние и развитие на анемия.
При всички случаи, когато е извършена хистеректомия поради миом оперативния препарат трябва да се изследва хистологично.
Саркомът на ендометриума се развива като дифузно разрастване изхождащ маточната лигавица, и като ограничено гроздовидно полипозно образувание.
Дифузната форма на саркоматозна дегенерация се среща сравнително рядко. Клиничната картина се характеризира с неправилни ациклични кръвотечения, кръвотечения в менопаузата и палпаторно установимо увеличение на матката.
Инфекцията и гнилостното разпадане настъпват по-късно, отколкото при карцинома.
Сарком на маточната шийка. Клинично протича в две разновидности. Като единичен възел, който се развива в дълбочина на мускулатурата на маточната шийка и като гроздовиден „ботриоиден“ сарком.
Диагноза
Своевременната и правилна диагноза е трудна. В значителен брой от болните тя се поставя само след хистологично изследване на материал, изпратен след хистеректомия по повод „миом“ на матката.
Всяко атипично кръвотечение трябва да предизвика у гинеколога съмнение за сарком.
Съчетанието на атипично кръвотечение с наличие на миоматозно изменение или дифузно увеличена матка независимо от възрастта трябва да насочи гинеколога към незабавно вземане на материал за хистологично изследване. Хистологичната диагноза е единствената меродавна.
Установяването на малигнизирал се полип или подобно образувание, което произхожда от шийката на матката, задължава незабавно да се вземе материал за хистологично изследване.
Диференциална диагноза
Трябва да се имат предвид всеки миом на матката, хипертрофия на маточното тяло, смущения в овариалната функция, съпроводени с менометрорагия и невинни полипи в цервикалния канал, възникнали на базата на хроничен ендоцервицит, както и малигнизирали субмукозни миоми.
Хистологичното изследване дава необходимия отговор.
Лечение
1.Хирургично;
2.Химиотерапевтично.