Статия в JAMA Oncology, установява, че значителна част от пациентите с ракови заболявания са имали промени в грижите им в рамките на 4 до 6 седмици след  първото съобщение за затваряне (локдаун), свързано с COVID-19. Изследваните пациенти с рак са съобщавали за нива на качество на живот, тревожност и депресия, подобни  на нивата в общата популация.

Подробности за проучването

Проучването е представлявало анализ на 4 094 пациенти с ракови заболявания (при 48,6% процент на отговор в отчетените резултати) сред холандски пациенти  след първоначално лечение, дългосрочна оценка на преживяемостта и норма за възрастта и пола. Приблизително 979 души, са попълнили онлайн въпросник между април и  май 2020 г.

Ключови открития

Сред 4094 пациенти с рак, общо 3611 са получили лечение (n = 886, 21,7%) или последващи грижи (n = 2 725, 55,6%). Сред 3611-те пациенти, лечението или проследяването  са били отменени за 390 пациенти (или 10,8% от всички); при 160 пациенти (или 18,1%) от 886 на лечение, и при 234 (или 8,6%) от 2 725 с последващо проследяване са имали срещи, заменени с телефонен разговор
или видео консултация.

Сред 394-те пациенти, които са се консултирали чрез видеовръзка, 8,9%, 33,0% и 58,1% смятат, че назначенията им изобщо не са били подходящи, само малко подходящи или  подходящи за телефонна или видеоконсултация, съответно. Почти три четвърти от пациентите биха предпочели срещата в очи, но само 38,3% са били в готовност да проведат бъдеща телефонна или
видеоконсултация.

Системна терапия, активно наблюдение и операции са били свързани с отмяна на лечение или последващи срещи. По-младата възраст, женският пол, съпътстващите  заболявания, метастатичните заболявания, притеснението от заразяване в COVID-19 и получаването на поддържащо лечение са били свързани със заместване на личната  консултация с телефонна или видеоконсултация.

Като цяло 20,9% и 14,4% от пациентите и 22,3% и 14,7% от участниците в контролната група съобщават, че кризата с COVID-19 ги ​​е накарала да се свържат по-бързо със своя общопрактикуващ
лекар и/или съответно медицински специалист/медицинска сестра, когато са имали физически оплаквания, въпроси или опасения.

По-висок дял на пациентите с рак срещу участниците в контролната група са били „доста/много“ притеснени от заразяването с коронавирус (22,4% срещу 17,9%, P = .01).

За пациенти с рак срещу участници в контролната група, глобално качество на живот (среден резултат по EORTC QLQ-C30 = 76,2 срещу 74,8, P = 0,07) и честота на тревожност  (11,8% срещу 11,2%, P = 0,01) и депресия (9,9 % срещу 12,2%, P = .39) са били подобни. Участниците в контролната група по-често са съобщавали за самота (11,7% срещу 7,0%, P =, 009).

Заключение

Сред пациентите с рак в Холандия [от анкетираните], почти всеки трети е отчел промяна в грижите за раковото заболяване през първите седмици на  кризата с COVID-19. Дългосрочните резултати трябва да бъдат наблюдавани внимателно. Кризата с коронавируса може да повлияе на психичното благосъстояние на общото население
относително повече от това на пациентите с рак.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/news/december-2020/changes-in-care-and-well-being-among-patients-with-cancer-during-initial-stage-of-the-covid-19-pandemic/?fbclid=IwAR1QV3ywBkfr_TedXuEpP913Nizx8kHZRPRgYOzxrufuP2iWaY5aH3Yof2

   Send article as PDF