KEYNOTE-042: Пембролизумаб от първа линия срещу химиотерапия, при авансирал PD-L1–позитивен, недребноклетъчен белодробен карцином без промени в EGFR/ALK
Общата преживяемост след 5 години в проучването KEYNOTE-042 се запазва
Статия в Journal of Clinical Oncology съобщава че, 5-годишното проследяване на проучването KEYNOTE-042 е показало
поддържане на общата полза за преживяемостта с пембролизумаб от първа линия срещу химиотерапия при пациенти с недребноклетъчен рак на белия дроб (NSCLC) с PD-L1
туморна пропорция (TPS) ≥ 1% и без EGFR/ALK промени.
Проучването подкрепи разширяването на характеристиките от април 2019 г. за „етикетирането“ на пембролизумаб като монотерапия при лечение от първа линия на пациенти с недребноклетъчен рак на белия дроб в
стадий III, които не подлежат на хирургична резекция или окончателна химиотерапия, или такива с метастатичен NSCLC, чиито тумори имат TPS ≥ 1% без Промени в EGFR/ALK.
Подробности за изследването
В отвореното проучване, 1274 пациенти с локално напреднало или метастатично заболяване с TPS ≥ 1% са били рандомизирани да получават пембролизумаб в доза 200 mg на всеки
3 седмици за 35 цикъла (n = 637) или химиотерапия с карбоплатина плюс паклитаксел или пеметрексед за четири до шест цикъла с незадължителна поддръжка с
пеметрексед (n = 637). Пациенти, завършили 35 цикъла на пембролизумаб със стабилно заболяване, са могли да започнат „втори курс“ на пембролизумаб до прогресиране на заболяването.
Първичните крайни точки са били общата преживяемост в общата популация (TPS ≥ 1%), TPS ≥ 20% популация (413 пациенти в групата с пембролизумаб и 405 в
групата на химиотерапия) и TPS ≥ 50% популация (299 и 300 пациенти).
Ключови констатации
Средното проследяване е било 61,1 месеца (диапазон = 50,0–76,3 месеца). За групата на пембролизумаб спрямо групата с химиотерапия, средната обща
преживяемост е била: 16,4 спрямо 12,1 месеца в общата популация (коефициент на риск [HR] = 0,79, 95% [CI] = 0,70–0,89);
18,0 срещу 13,0 месеца в популацията с TPS ≥ 20% (HR = 0,75, 95% CI = 0,64–0,87); и 20,0 срещу 12,2 месеца в популацията с TPS ≥ 50% (HR = 0,68, 95% CI = 0,57–0,81).
Общата преживяемост след 5 години е била 16,6% срещу 8,5%, 19,4% срещу 10,1% и 21,9% срещу 9,8%, съответно в трите TPS популации.
Преживяемостта без прогресия след 5 години е била 6,9% спрямо 1,2% в общата популация, 7,8% срещу 1,6% в популацията с TPS ≥ 20% и 9,2% срещу 2,1% в популацията с TPS ≥ 50%.
Сред 102-ма пациенти, получаващи пембролизумаб, които са завършили 35-те цикъла на лечение, честотата на обективния отговор е била 84,3%;
средната обща преживяемост не е била достигната, с 5-годишна честота от 61,8%; и средната преживяемост без прогресия е била 31,9 месеца. Сред 33-мата пациенти, които
са получили втори курс на пембролизумаб, обективният отговор е бил 15,2%.
Не са били установени нови токсичности. Не са настъпили нови фатални нежелани реакции, свързани с лечението, нито в двете групи на лечение.
Коригираните спрямо експозицията свързани с лечението нежелани събития, имуномедиираните нежелани събития и честотата на реакциите на инфузията обикновено
намаляват с времето и в двете групи.
Заключение
Монотерапията с пембролизумаб от първа линия продължава да показва трайна клинична полза спрямо химиотерапията
след 5 години проследяване при пациенти с PD-L1–позитивен, локално напреднал/метастатичен NSCLC без изменения на EGFR/ALK и остава стандарт на грижа.
Източник на информация:
1.https://ascopost.com/news/november-2022/first-line-pembrolizumab-vs-chemotherapy-in-advanced-pd-l1-positive-nsclc-without-egfralk-alterations/?utm_source=TAP%2DEN%2D111422%2DINTL&utm_medium=email&utm_term=fe901f0179d75ede8cb2aef3af279b70