Олигодендроглиомите са вид глиома, за който се смята, че произхожда от олигодендроцитите на мозъка или от глиалната прекурсорна клетка. Те се срещат предимно при възрастни (и представляват около 9,4% от всички първични тумори на мозъка и централната нервна система), но се срещат и при деца (като там са около 4% от всички първични мозъчни тумори). Средната възраст при поставяне на диагнозата е 35 години.

Етиология

Причината за олигодендроглиома е неизвестна. Някои проучвания свързват олигодендроглиома с вирусна инфекция. Според други се касае за генна мутация, или дори да се свърже даже с облъчването на аденом на хипофизата.

Клинична картина

В петдесет до осемдесет процента от случаите първият симптом на олигодендроглиома е появата на припадъци. Предизвикват се главно от засягане на предния лоб. Главоболие, съчетано с повишено вътречерепно налягане, също е често срещан симптом на олигодендроглиома.

В зависимост от местоположението на тумора, може да се появи: загуба на зрение, двигателна слабост или отслабване на паметта.

Диагноза

Провежда се компютърна томография (CT) или магнитно-резонансна томография (MRI), за да се характеризира анатомията на този тумор (размер, местоположение, хетерогенност / хомогенност). Окончателната диагноза на този тумор, както и повечето тумори, се разчита на хистопатологично изследване (биопсия) за поставянето на окончателната диагноза.

Олигодендроглиомите не могат да бъдат диференцирани от други мозъчни лезии единствено чрез клиничния или рентгенографския си вид. Мозъчната биопсия е единственият метод за окончателна диагноза.

Прогноза и лечение

Олигодендроглиомите обикновено са трудни за лечение. Въпреки това, в сравнение с по-срещаните астроцитоми, те са бавно растящи в продължение на години. Според някой проучвания средната преживяемост за олигодендроглиомите е около 11.6 години за II-ра степен и около 3.5 години за III степен.

   Send article as PDF