Онкология и Изкуствен интелект

Озимертиниб и бевацизумаб за първа линия лечение при метастатичен EGFR мутирал рак на белия дроб

I.Bivolarski
I.Bivolarski
18.06.2020

Статия в JAMA Oncology, за клинично проучване в част II-ра (едноцентрово) от фаза I / II се открива, че комбинацията от първа линия от озимертиниб и бевацизумаб (osimertinib, bevacizumab) води до висок процент на преживяемост без прогресия за 1 година при пациенти с метастатичен мутирал EGFR при рак на белия дроб.

Комбинацията от ерлотиниб и бевацизумаб като първоначално лечение на рак на белите дробове, за мутирал EGFR, подобрява преживяемостта  без прогресия в сравнение само с ерлотиниб. Тъй като озимертиниб удължава преживяемостта без прогресия в сравнение с ерлотиниб, това проучване е предназначено  да проучи комбинацията от озимертиниб и бевацизумаб като лечение на първа линия.

Подробности за проучването

В проучването 49 пациенти, включени между август 2016 г. и май 2018 г. в Слоан Кетърниг Център, са получавали озимертиниб от 80 mg дневно
и бевацизумаб от 15 mg /kg веднъж на всеки 3 седмици, с максимална поносима доза, идентифицирана във фаза I.

Основната крайна точка е била преживяемостта без прогресия за 1 година, като стратегията за лечение се е счита за обещаваща с подобрение от исторически темп от 51% до 70%.

Прживяемост и реакция без прогресия

Преживяемостта без прогресия за 12 месеца е била 76%. Преживяемостта средно без прогресия е била 19 месеца (95% = 65% -90%). Общо 19 пациенти са
лекувани извън прогресията на заболяването, като 5-ма от тях са останали в проучването с продължителна клинична полза при последния анализ.

Обективният отговор се е наблюдавал при 39 пациенти (80%), като 9 допълнителни пациенти (18%) са имали стабилно заболяване (1 пациент не е оценен за отговор).
Реакцията на централната нервна система се е наблюдавала при всеки от шест патента с измеримо заболяване, включително пълен отговор при два. Не е достигната средна
обща преживяемост, като 89% от пациентите останали живи след 1 година.

КЛЮЧОВИ ТОЧКИ
1.Преживяемостта без прогресия на 1 година е била 76%.
2.Устойчивостта на EGFR-мутантната циркулираща туморна ДНК на 6 седмици се е свързвала с по-кратка свободна от прогресия и обща преживяемост.

Устойчивото откриване на EGFR-мутантна циркулираща туморна ДНК на 6 седмици се е свързвала с по-кратка свободна от прогресия и обща преживяемост (9,8 месеца срещу 16,2 месеца
с клирънс, P = 0,04) и средна обща преживяемост (10,1 месеца спрямо непостигнато, P = .002 ).

Механизмите на резистентност, идентифицирани при анализ на сдвоени проби от 23-ма пациенти с прогресия на заболяването, са включвали плоскоклетъчна трансформация в 2-ма пациенти,  плеоморфна трансформация в един и придобити EGFR L718Q и C797S мутации.

Нежелани събития

Най-често съобщаваните нежелани събития от степен 3-та или 4-та са били: хипертония (31%), протеинурия (12%) и намалени лимфоцити (8%). Свързаната с лечението токсичност от степен
4-та се е наблюдавала при един пациент поради протеинурия. Нежеланите реакции са довели до прекратяване при един пациент поради намалена фракция на изхвърляне.

Намаляване на дозата на озимертиниб до 40 mg е било необходимо при 13 пациенти. Не се е съобщило за смърт, свързана с лечението.

Заключение
Комбинацията от озимертиниб и бевацизумаб е отговорил на определената крайна точка на ефективността на проучването. Устойчивата
EGFR-мутантна циркулираща туморна ДНК на 6 седмици е била свързана с ранна прогресия и по-кратка преживяемост. Предвижда се рандомизирано проучване във фаза II,  което да сравнява озимертиниб и бевацизумаб само с озимертиниб.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/news/june-2020/first-line-osimertinibbevacizumab-for-metastatic-egfr-mutant-lung-cancer/?fbclid=IwAR3rozM6whD7tOP1Ecw_m6e
e8FTRBJlH8WZ-K1aa8L4IgvBQzYia7wxlLD

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
Trial Wars