Неоадювантното приложение на атезолизумаб, комбиниран с пеметрексед и цисплатина, последван от хирургична резекция и пак като поддържаща терапия (с атезолизумаб), се е оказал безопасен и осъществим като е предложил полза при пациенти с резектируем плеврален мезотелиом. Резултатите от малко многоцентрово проучване са били представени  на Световна конференция по рак на белия дроб (Резюме OA13.01 ).

Подробности за изследването

Изследването е включвало 28 преди това нелекувани пациенти (20 мъже и 8 жени) с мезотелиом, чието заболяване се е считало за резектабилно чрез плевректомия
или екстраплеврална пневмонектомия. Пациентите са били подложени на продължително хирургично стадиране с медиастиноскопия или ендобронхиален ултразвук и лапароскопия.

След това пациентите са били включени с неоадювантна терапия с четири цикъла на цисплатина (75 mg/m2) и пеметрексед (500 mg/m2) плюс атезолизумаб (1200 mg) на всеки
3 седмици. Те са претърпели резекция, а пациентите, които са имали екстраплеврална пневмонектомия са получили лъчетерапия. След това протоколът е изисквал 1 година поддържаща терапия с атезолизумаб (1200 mg интравенозно на всеки 3 седмици).

Основната крайна точка е била безопасността/поносимостта и осъществимостта на този подход. Проучването ще се счита за безопасно и поносимо, ако никой пациент не
е преживее имунно-свързано нежелано събитие от степен 4-та или 5-та и е осъществимо, ако 75% от пациентите са получили поне една доза поддържаща терапия.

КЛЮЧОВИ ТОЧКИ
1. Неоадювантният атезолизумаб плюс цисплатина/пеметрексед е бил оценяван за безопасност и ефикасност в многоцентрово проучване;
2. От 28 пациенти, 25 са получили поне два цикъла неоадювантна терапия, 18 са претърпели операция, а 15 са получили атезолизумаб;
3. Проучването не е задействано за ефикасност, но общата преживяемост не е била достигната, а средната преживяемост без прогресия е била 18,6 месеца.

Резултати от проучването

От 28 -те пациенти, 25 са получили поне два цикъла неоадювантна терапия, 18 са претърпели операция, а 15 са получили атезолизумаб. Неоадювантната терапия е била завършена от 21 пациенти, но 7 не са преминали към резекция поради прогресия на заболяването, токсичност или смърт. Единствената смърт, свързана с лечението,
докладвана в проучването, е била в резултат от сепсис, който не е бил свързан с имунотерапията.

Осемнадесет пациенти със стабилно заболяване или частичен отговор са преминали към резекция; 17 са претърпели плевректомия и 1 е претърпял екстраплеврална пневмонектомия. Един пациент в крайна сметка не е бил подложен на операция, определена по протокол, поради прогресиращо заболяване. Имало е 16 пациенти, регистрирани да получават поддържащ атезолизумаб, но 1 е станал недопустим поради неадекватно хематологично състояние. Поддържащата терапия продължава при трима пациенти.

Повечето нежелани реакции, свързани с лечението, са степен 1-ва ​​или 2-ра. Един пациент развива пневмонит от 4-та степен и дихателна недостатъчност и умира от сепсис, който
не се е считал за свързан с имунотерапията. Постоперативно един пациент е получил фатален сърдечно -съдов инцидент.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/news/september-2021/neoadjuvant-atezolizumab-under-study-for-resectable-pleural-mesothelioma/?utm_source=TAP%2DEN%2D091421%2DINTL&utm_medium=email&utm_term=fe901f0179d75ede8cb2aef3af279b70

   Send article as PDF