След бързото покачване на процента на хора с рак на щитовидната жлеза в Съединените щати за близо 30 години, сега е започнало намаление. То се отчита от 2009 г. до 2014 г. и изглежда, че е стабилно, както показват новите изследвания по въпроса.

Между 2009 и 2016 г., след близо 3 десетилетия на бързо увеличение, честотата на заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза в САЩ е достигна плато и вероятно
започва да намалява.

Резултатите са били публикувани в JAMA.

От 1974 до 2013 г. заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза в САЩ се е утроила от 4,5 на 14,4 случая на 100 000 души.

Въпреки, че не са изключени всякакви фактори се смята, че безпрецедентният ръст на заболеваемостта е в резултат от появата на по-нови технологии за образна  диагностика, способни да откриват по-малки, субклинични ракови заболявания на щитовидната жлеза, които са с по-нисък риск.

Новата констатация е, че честотата на заболеваемостта е намаляла, отразявайки тенденция, която се случва от известно време и в която има „развиващо се разбиране за свръхдиагностика“ и индолентния характер на някои ракови заболявания на щитовидната жлеза.

Проучванията на аутопсии показват, че клинично окултните ракови заболявания на щитовидната жлеза се откриват от 4% до 11% при хората, които са нямали известни заболявания на щитовидната жлеза, подчертавайки факта, че „малките“ ракови заболявания на щитовидната жлеза обикновено са без последствия.

Авторите коментират, че това нарастващо оценяване на индолентния характер на много ракови заболявания на щитовидната жлеза е отразено в промяната на насоките за клинична практика, включително препоръките срещу скрининг за рак на щитовидната жлеза от Специалната група за превантивни услуги на САЩ през 2017 г.

Други промени са включвали радиографската класификация на възлите на щитовидната жлеза, внедрени от няколко американски професионални общества, и препоръки за рутинната употреба на биопсията на възли да бъде по-тясно стратифицирана според риска.

През 2009 и 2015 г. например, насоките на „Американската асоциация на щитовидната жлеза“ въведоха критерии, базирани на размера и външния вид, и препоръчаха наблюдение, а не незабавна биопсия за много от по-малките възли с по-малък риск.

Тенденциите в други страни предлагат по-екстремни примери за ефектите от скрининг на щитовидната жлеза.

В Южна Корея широко разпространената практика за скрининг на здрави индивиди с ултразвук на щитовидната жлеза съответства на скока на честотата на рака на щитовидната жлеза до ниво 15 пъти по-голямо през 2011 г., отколкото през 1993 г.

Впоследствие, след като се е осъзнала вероятната роля на скрининга на щитовидната жлеза в тенденцията е последвало значително преразглеждане на скрининговите практики, и степента на заболеваемост от рак на щитовидната жлеза в Южна Корея се е обърнала.

Подробности за проучването

Клинично проучване за щитовидната жлеза е анализирало данни от регистъра за наблюдение, епидемиология и крайни резултати (SEER), базиран на населението (при 13 регистъра),
което е представлявало 14% от населението на САЩ в 13 географски региона.

То е открило, коригирано спрямо възрастта увеличение на заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза от 5,7 на 13,8 на 100 000 индивиди от 1992 г. до 2009 г.

Най-голямата годишна промяна в проценти е била 6,6% (95% CI 6,2% – 7,0%), и се е наблюдавала от 1998 г. до 2009г.

Впоследствие се е наблюдавало значително забавяне от 13,8 на едва 14,7 на 100 000 от 2009 г. до 2014 г. (годишно изменение на процента е бил 2,0%; 95% CI, 0,3% – 3,7%; P = .001).

От 2014 г. заболеваемостта се е оставала стабилна и дори има лек спад, от 14,7 на 14,1 случая на 100 000 (годишна промяна в проценти, –2,4%; 95% CI, –7,5% до 3,1%; P = 0,06).

По отношение на субцентиметричния рак на щитовидната жлеза (subcentimeter thyroid cancers), за който се е смятало, че до голяма степен е довел до по-високите общи проценти на заболеваемост,
авторите са открили очаквано по-голямо увеличение на честотата.

От 1992 г. до 2009 г. процентът на субцентиметричен рак се е увеличила от 1,2 на 4,7 на 100 000; най-високата годишна процентна промяна е настъпила от 1996 г. до 2009 г. (9.1%; 95% CI, 8.4% – 9.8%).

Това увеличение на субцентиметричните ракови заболявания се е стабилизирала от 2009 г. до 2013 г. с честота от 4,7 до 5,3 на 100 000, при годишна промяна в процент от едва 2,9% (95% CI, -2,5% до 8,6%; P = 0,02).

По-нататъшен спад на субцентиметричните ракови заболявания на щитовидната жлеза се е наблюдавал от 2013 г. до 2016 г., от 5,3 до 4,7 на 100 000 (годишна промяна в процента – 3,7%; 95% CI, -8,7% до 1,7%; P = 0,04).

Моделите отразяват не само нарастващата способност за откриване на по-малки ракови заболявания, но и последващата осведоменост за последиците.

Източник на информация:

1.https://www.medscape.com

   Send article as PDF