Онкология и Изкуствен интелект

Митове за рака: Опасни ли са консервантите и добавките в храната?

I.Bivolarski
I.Bivolarski

Съвременния начин на живот предоставя множество възможности за обработване, съхраняване и транспортиране на храната до нашите хладилници. Много хора, обаче имат притеснения, че настоятелните опити за опазването на храната в годен за консумация вид може да е опасен за здравето. Тези страхове се поддържат и от много хора в социалните мрежи, които
непрекъснато се опитват да изместят фокуса от една храна към друга подчертавайки колко вредни съставки може да съдържа тя.

Списъка на тези храни/вещества/съставки е плашещо дълъг и към настоящия момент не може да се открие някоя храна, каквато и да е била, която да не е попадала по прицела и обстрела на каквито и да е било теории и конспирации.

В интерес на истината, трябва да се спомене, че съществуват добавки с вредни качества, които в исторически план са били отхвърлени преди много години. Те наистина са били използвани но към днешна дата употребата им е забранена. Все пак не можем с лека ръка да отхвърляме всички вещества, които се използват в хранително-вкусовата промишленост и съхраняват
храната.

Произход на погрешното схващане

Общоприетото убеждение е, че всички или поне някои хранителни добавки са изключително вредни, причиняват рак и трябва да се избягват. Много компании за здравословни храни се
възползват от разпространението на този мит и уверяването на обществеността, че храните им не съдържат изкуствени добавки и консерванти. Добавките, от които хората са
склонни да се страхуват най-много, са тези с непроизносими, сложни и дълги химични имена или тези, при които имената се заменят с комбинация от букви и цифри.

Текущи доказателства

Какво представляват хранителните добавки?

Първият въпрос, на който трябва да се отговори, е: какво представляват хранителните добавки? С толкова много съставки, добавени към почти всички храни, кои са предназначени да бъдат там,
кои са лошите и кои трябва да се избягват? Солта и захарта, напримет се използват от векове зв храните. Те, обаче добавки ли са? Накратко, всичко, което се добавя към храната,
по време на обработката ѝ се счита за добавка. В частния пример със сладоледа, например една от добавките е- въздухът.

Защо използваме добавки?

Добавките предлагат голямо разнообразие от приложения. Например консервантите предпазват храните от разваляне и предотвратяват растежа на гъбички и бактерии.
Други добавки спомагат за подобряването на текстурата и консистенцията на храните, поддържат ги в определено състояние или предотвратяват изсъхването им.

Ароматите възстановяват загубите на вкус или могат да подобрят вкуса или аромата на храната. Емулгаторите гарантират, че маслото и водата в храните не се разделят.

Според хранителните стандарти на Австралия и Нова Зеландия (FSANZ) добавките служат за три цели:

1.Да подобрят вкуса или външния вид на преработената храна;
2.Да подобрят качеството на съхранение и/или стабилността ѝ;
3.Да съхранят храната, когато това е най-практичният начин за удължаване на съществуването й.

Всички добавки ли са изкуствени?

Много от добавките имат непроизносими или сложни химични наименования. Често се приема, че дългите химични наименования показват, че дадена добавка е изкуствена. Това не
винаги е вярно. Ето, например следния списък на съставки:

1.Ацеталдехид;
2.Етанол;
3.Пропан-1-ол;
4.Етил пентаноат;
5.Етил хексаноат;
6.Етил-2-метил бутаноат;
7.2 метил бутилацетат.

Това са само някои от “химикалите”, които овкусяват ябълката, например.

Много естествени и често срещани продукти се използват като хранителни добавки. Като консерванти се използват сол, захар, оцет и някои витамини. Много хранителни
оцветители и ароматизатори се получават от храни. Хранителната добавка 300 е витамин С; 101 е витамин В2 (рибофлавин), а екстрактът от грозде има номер 163.

Безопасност и дозиране

Използването на хранителни добавки в Австралия се регулира от Food Standard Australia и New Zealand (FSANZ). FSANZ не одобрява добавка, освен ако не са предприети  задълбочени тестове и е доказано, че не се очакват вредни ефекти от консумацията. За да бъде одобрен даден химикал, трябва да се докаже, че е безопасен, има основателни  причини да се използва, че ще се използва във възможно най-малко количество, и че потребителите ще бъдат ясно информирани, когато е добавен (чрез етикетиране).

Също така се определя и допустимия дневен прием (ДДП) за всяка добавка – т.е. количеството, което може да се приема всеки ден в продължение на цял живот без риск от  увреждане. ДДП се определя чрез преглед на наличните данни и намиране на ниво, при което не се наблюдава токсичен ефект. В ДДП е включен коефициента на безопасност,  което означава, че нивото, при което не се наблюдава токсичен ефект, се умножава, често с повече от 100, за да се получи ДДП.

Източник на информация:

1.https://www.cancerwa.asn.au/resources/cancermyths/food-additives-myth/

 

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
За рака