Онкология и Изкуствен интелект

Миксосарком

I.Bivolarski
I.Bivolarski
11.03.2019

Миксосаркомите се развиват от първичния мезенхим.

Епидемиология

Срещат се рядко, в около 1-1,5% от злокачествените тумори на меките тъкани.

Наблюдават се във всяка възраст, но най-често между 40 и 50 години. Засягат се по-често жените.

Миксосаркомът възниква най-често в подножието и апоневрозите, а след това в мускулите, предимно на долните крайници.

По-редки локализации са слюнчените жлези, орбитата, червата, ретроперитонеалното пространство, носът и околоносните синуси, фаринксът, ставите, млечните жлези и др.

Морфологична картина.

Макроскопски миксосаркомите се представят като сфероидни, лобулирани или разлати тумори с меко-еластична консистенция.

На големина достигат от няколко до 20-30 сантиметра. На срез имат еднороден полупрозрачен, сивкавобелезникав изглед с голямо количество безцветна, провлачаща се слузна материя.

И най-добре отграничените туморни възли нямат истинска капсула, инфилтрират околните тъкани. В съседство с основния тумор могат да се открият малки сателитни туморни възелчета.

Хистологичната картина във всички случаи на миксоматозни тумори е съставена от звездовидни и източени клетки, които чрез своите протоплаз-мени израстъци анастомозират помежду си, клетките са разположени в муко-идна, базофилна субстанция, богата на мукополизахариди.

При някои миксоматозни бластоми, атипизмът е слаб и лесно се пропуска, поради което туморът неправилно се обозначава като миксом инфилтративните прояви, обаче винаги са налице и често се появяват рецидиви.

Поради това даже и тези диференцирани миксоматозни тумори с белези на миксом трябва да се отъждествяват с миксосаркоми с ниска малигненост.

Когато клетъчният атипизъм е явен, диагнозата не представлява трудност. Растежът е почти изключително местно инфилтриран.

Клинична картина

Миксосаркомите в началото, протичат безсимтомно. Растат бавно. Меката им консистенция понякога наподобява флуктуация.

Не метастазират, но при нерадикално отстраняване рецидивират. Някои автори ги считат за доброкачествени тумори

Диференциална диагноза.

Прави се с рабдомиосаркомите, синовиалните саркоми, липосаркоми и ангиосаркомите.

Лечение

Провежда се оперативно лечение- широка ексцизия, а при  инфилтрация на съдово-нервния сноп и костта- ампутация или екзартикулация на засегнатия крайник.

Лъчетерапията и химиотерапията оказват слаб ефект и имат палиативно предназначение.

Прогноза

По-благоприятна е в сравнение с другите злокачастени тумори на меките тъкани.

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
Саркоми