Онкология и Изкуствен интелект
Статистики на блога
  • 45 434 посещения

Механизъм на раковата болка

I.Bivolarski
I.Bivolarski
26.03.2019

Болката е едно от най-неприятнте проявления на онкологичните заболявания. Тя може да е резултат както от раковия процес, така и следствие на лечебната дейност, която се провежда.

Какво представлява болката:

Болката, според „Международната асоциация за изучаване на болката“, е „неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с актуално или потенциално увреждане на тъканите. Тя е най-ранният симптом на увреда на тъканите или на заболяване“.

Макар и за пациент, който иска да се отърве незабавно от нея да няма значение, какъв е нейния произход, то познаването на механизма на найното действие предоставя почти пълна възможност и за нейното премахване.

Няма да се спираме върху психологичния момент на раковата болка, макар и в повечето ит случайте да е водеща причина за нея.

Раковата болка може да бъде разделена на три основни класа: соматична, висцерална и невропатична болка (макар този термин да не е много на място- деаферентантна).

Соматичната и висцералната болката са резултат от активиране на ноцицепторите чрез туморна инфилтрация на тъканите и/или от вторично възпаление промени при освобождаването на алгезивни химикали, които действат така, че да повишат чувствителността на ноцицепторите.

Болката може да бъде изпитана локално (както соматична така и висцерална) или да се отнася към отдалечени места по повърхноста  на кожата (висцерална).

Резултат от болка с деаферентност е увреждането на нервната система, дължащо се на туморна инфилтрация или някаква терапия за рак, и може да продължи дори след като
причината за нараняването е премахната.

Соматичната, висцералната и деаферентната болка могат да усложнят симпатично поддържаната болка, при която еферентна симпатична активност “насърчава” постоянната болка, хиперпатията и вазомоториката, както и съдомоторните промени след увреждане на тъканите от рак или при провеждане на терапия за неговото лечение.

Невробиологията на раковата болка е сложна и не напълно разбрана към днешна дата.

I. Соматична болка (СБ)

Соматичната болка е най-често срещаният вид болка при пациенти с рак, a костните метастази са най-разпространената причина за това. При тях СБ се характеризира като добре локализирана, периодична или постоянна и се описва като: “гризане”, пулсиране или спазми.

Такива метастази се характеризират с костна деструкция и с едновременно образуване на нова кост. Както миелинизираните, така и немиелинизираните аферентни влакна присъстват в костите и тяхната плътност е най-голяма в периоста. Самата кост като такава не боли, болкото усещане при нея идва точно от периоста!

Простагландини и други фактори, активиращи остеокластите, сенсибилизират ноцицепторите и произвеждат хипералгезия (болка), когато настъпва остеолиза и остеокластна активност.

В този случай, широкото използване на бисфосфонати води до подобрена аналгезия и значително намаляване на скелетните усложнения при пациенти със злокачествени костни болки.

II.Висцерална болка- (ВБ)

Висцералната болка се медиира от дискретни ноцицептори в сърдечносъдовата, респираторната, стомашно-чревната и пикочо-половата системи и обикновено се описва като дълбока, притискване или колики и обикновено може да се отнася и до нежни кожни места по тялото.

Соматичните и висцерални структури имат двойна инервация с обикновени аферентни влакна, които се събират в дорзалния рог на гръбначния мозък. Болката на висцералното място може следователно да бъде погрешно представена като кожна.

Болка в рамото, например, причинена от диафрагмено дразнене на плеврално заболяване, е пример за кожно направление на висцерална болка.

Висцералната болка е резултат от механична или химична активация на ноцицепторите или чрез компресия на тумора или висцерално раздуване или обструкция и отговаря на широк спектър от подходи за управление на болката, включително декомпресионни и фармакологични, анестетични и неврохирургични процедури.

Предполага, че каппа-опиоидните рецепторни агонисти са уникално ефикасни при лечението на висцерална болка.

III. Невропатична болка- (НБ)

Третата категория болка, която е често срещана при пациенти с рак, е невропатична болка, която е резултат от поражение на периферния рецептор, аферентното влакно или централната нервна система.

Такова поражение е свързано със спонтанно и ектопично “изгаряне”, както в периферния нерв, така и на нивото на гръбния рог.

Възникналата реорганизация в нервната система и спонтанната нервна активност могат да бъдат измерени чак до нивото на таламуса. Невропатичната болка е описана клинично като пареща, силна и неприятна шоково-подобна болка.

Туморната инфилтрация на брахиалния и лумбалния сплит, например са най-честите причини за невропатична болка.

Такава болка е резултат и от нараняване на периферния нерв, при мастектомията и / или торакотомия. Трицикличните антидепресанти, селективните инхибитори на серотонин, антиконвулсантите, опиоидите, местни анестетици и някои невростимулаторни процедури са използвани успешно при лечението на невропатична болка.

Новите антиконвулсанти и новите данни за опиоидно-отговорната невропатична болка значително подобряват резултатите за тези пациенти.

Източници на информация:

  1. Holland-Frei Cancer Medicine. 6th edition. Types of Pain , Alan C. Carver, MD and Kathleen M. Foley, MD.
  2. Cancer Paiн, Anatomy, Physiology, and Pharmacology, RICHARD PAYNE, MD
  3. Neurophysiology of Cancer Pain, Joan M. Regan, MB, BCh, FFARCSI, and Philip Peng, MBBS, FRCPC
  4. Cancer Pain: A Critical Review of Mechanism-based Classification and Physical Therapy Management in Palliative Care
  5. Cancer pain physiology, Sarah Falk, Kirsty Bannister and Anthony H Dickenso

   Send article as PDF   
Обезболяване