Онкология и Изкуствен интелект

Менингиом

I.Bivolarski
I.Bivolarski
20.12.201612.03.2019

Менингиомите са разнообразен набор от тумори, произхождащи от менингите (мембранозните слоеве разположени около централната нервна система).

Много от менингиомите нямат никакви симптоми през живота на човек, и дори откритите не се нуждаят от лечение,  различно от периодично наблюдение.

Обикновено симптоматичните менингиоми се лекуват с радиохирургия или конвенционална хирургия.
Менингиомите са бавно растящи тумори.

Някой от тях възникват от арахноидните въси в менингите. Обикновено са доброкачествени по природата.  Въпреки това, малък процент са злокачествени.

Етиология

Причините за менингиомите не са известни. Повечето случаи са спорадични, появяващи се на случаен принцип. Някои от тях са с фамилнна обремененост.

Предполаге се, че хората, които са били подложени на радиация, особено по кожата на главата, са по-изложени на по-висок риск от развитие на менингиоми.

Установено е, че хора с неврофиброматоза тип 2 (NF-2) са с 50% шанс за развитие на менингиом.

92% процента от менингиомите са доброкачествени като 8% са или атипични или злокачествени.

Патофизиология

Менингиомите възникнат от арахноидалните клетки, повечето от които са разположение в близост до венозните синуси, като това е и мястото с най-голямо значение за образуването им.

Клинична картина

Малките тумори (с размери под <2.0 см), обикновено се откриват като случайни находки по време на аутопсията,  без да са предизвикали определени симптоми през живота на човек.

По-големите тумори може да ги предизвикат симптоми, в зависимост от размера и местоположението им.

1.Фокални пристъпи- те могат да бъдат причинени от менингиомите разположени около главния мозък.

2.Тумори на акведукта на Силвеус (мезенхималния канал) могат да причинят моторни или сензорни симптоми в зависимост от местоположението си.
3.Повишено вътречерепно налягане- като цяло по-рядко, отколкото при глиоми.
4.Диплопия (двойно виждане) или различен размер на зеницата може да са симптоми, свързани с притискането на черепно-мозъчни нерви.

Диагноза

Менингиомите се визуализират лесно чрез компютърна томография (CT) или ядрено-магнитен резонанс (MRI) с гадолиний.

Може да се  използва и ангиография, като това се обяснява с факта, че менингиомите са екстра-аксиални и кръвоснабдени.

CSF протеина обикновено е повишен, ако е била предприета лумбална пункция.

Лечение

Лечението на менингиомите зависи от редица фактори – общото състояние на пациента,
големината и разположението на тумора, както и симптомите, с които се е проявил.
1.Хирургично лечение;
2.Лъчелечение (радиохирургия).

   Send article as PDF   
Мозъчни тумори