Онкология и Изкуствен интелект
Статистики на блога
  • 45 434 посещения

Ленватиниб плюс Пембролизумаб показват активност при напреднал уротелиален карцином

I.Bivolarski
I.Bivolarski
20.05.2019

Комбинацията от левентиниб плюс пембролизумаб е показала антитуморна активност при пациенти с авансирал (напреднал) уротелиален карцином,  включително при пациенти,  получили лечението си по-късно. Резултатите са от фаза Ib / II изпитване, което е показало обективна честота на отговора от 25% и средна  преживяемост без прогресиране от 5,4 месеца. Според прочването сред 20 пациенти, включени в проучването, 1 останал в пълна ремисия.
На базата на това клинично проучване, комбинацията от ленватиниб плюс пембролизумаб ще бъде проучена и във фаза III с уротелиален карцином.

1. В това клинично прочване във фаза Ib / II при пациенти с напреднал уротелиален карцином, комбинацията от левентиниб плюс пембролизумаб показала степен
на отговор от 25% и средна преживяемост без прогресия от 5,4 месеца.
2.Половината от лекуваните пациенти са имали токсичност от степен 3-та или 4-та, като най-честите нежелани реакции, свързани с лечението,
са били: протеинурия, диария, умора, хипертония и хипотиреоидизъм.
3. Комбинацията от ленватиниб плюс пембролизумаб ще бъде проучена и във фаза III на проучване с уротелиален карцином.

90% от всички ракови заболявания на пикочния мехур са свързани с уротелиалният рак. Понастоящем монотерапията с пембролизумаб е одобрена при  първа линия за пациенти с този вид рак, които не отговарят на изискванията за цисплатина (с експресия PD-L1) или са неподходящи за  платина- базирана химиотерапия независимо от статуса на PD-L1. Монотерапията с пембролизумаб е  одобрена и за втората линия при всички пациенти с метастатичен уротелен рак, които са получили предишна химиотерапия.

Lenvatinib е мултикиназен инхибитор на съдовия ендотелен растежен фактор, на рецептора на фибробластния растежен фактор, на тромбоцитния  растежни фактори, както и на RET и KIT рецепторите. Той е одобрен като монотерапия при диференциран рак на щитовидната жлеза с
радиоактивен йод и неоперабилен хепатоцелуларен карцином, както и с еверолимус при напреднал бъбречноклетъчен карцином след  проведена антиангиогенна терапия. В предклиничните модели, левентиниб е комбиниран с моноклонално антитяло на PD-L1,  и е показал повишена антитуморна активност.

Това проучване е било във фаза II , като част от по-голямо клинично проучване във фаза Ib /II , като е включвало предимно пациенти с рак на бъбреците или ендометриума. Към датата на прекъсването на данните (1 март, 2018 г.) са били включени 20  пациенти с метастатичен уротелен рак. Критериите за допустимост е включвал потвърждение на заболяването и ECOG статус от 0 или 1.
Пациентите са получавали ленватиниб по 20 mg дневно перорално и стандартна доза пембролизумаб на 200 mg интравенозно на всеки 3 седмици.

Първичната крайна точка на проучването е била обективният отговор. Ключовите вторични крайни точки са включвали обективния отговор на  базата на имунно-свързани критерии за оценка на отговор при солидни тумори,а също и продължителност на отговора, преживяване без
прогресия и безопасност.

Показано антитуморно действие

Както се съобщава, че средната възраст на включените пациенти е била 72 години, а популацията е била съставена предимно от мъже (70%).
Въпреки че 30% от пациентите са имали добро състояние на ECOG (0), останалите 70% са били класифицирани като ECOG 1, и са имали средна продължителност на живота от около 12 месеца.

Общо 20% от пациентите са били лекувани з пръв път, докато останалите 80% са получили предишна химиотерапия. Няма пациенти, включени в  проучването, които да са били лекувани преди това с имунотерапия. И накрая, състоянието на PD-L1, използвайки критериите на Merck,
е било положително в 50%.

Обективната честота на отговор е била 25%, включително частичен отговор при 20% от пациентите и пълен отговор при 5%.
Стабилно заболяване се е наблюдавало при 45% от пациентите и общата честота на клиничната полза е била 40%.

Токсичност

Нежелани събития, свързани с лечението, са настъпили при 90% от пациентите, като 50% от тях са изпитали токсичност от 3-та или 4-та степен.
Най-често срещаните нежелани събития свързани с лечението са били: хипертония (30%) и хипотиреоидизъм (30%). Страничният  ефект описан като умора / хипотиреоидизъм е била синергичен, както с левентиниб, така и с пембролизумаб. Съобщава се също за намален
апетит с гадене,  панкреатит, кожен обрив, повръщане и сухота в устата.

Свързаните с лечението нежелани събития, водещи до корекция на дозата са настъпили при 75% от пациентите,  включително при 20% е било прекъснато или прекратено. Намаляване на дозата се е наблюдавала при 35%, а прекъсване на лечението,  почти винаги левентиниб, се е наблюдавали при 60%.

Източници на информация:

1.https://www.ascopost.com/issues/april-10-2019/lenvatinib-plus-pembrolizumab-in-advanced-urothelial-cancer/?email=d39b85889631956349a11cd98f309f26a465ea0d14f9a4561e4342296aa4cf77&utm_medium=Email&utm_campaign=TAP%20EN

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
Trial Wars