Онкология и Изкуствен интелект

Кортизол и връзката му с рака

I.Bivolarski
I.Bivolarski
06.10.2019

Хормонът кортизол често е описван в отрицателна светлина. Той обикновено се свързва със думата „стрес“, а стресът води до много вредни ефекти върху тялото.
В действителност, кортизолът жизненоважен ли е за организма?

В много отношения нашето оцеляване зависи от него. Сериозни проблеми обаче могат да възникнат, когато високите нива на кортизола започнат да стават хронични.

Те могат да го превърнат в „убиец“, който води след себе си дефицит в имунната система и рак.

Какво представлява кортизолът?

Кортизолът е стероиден хормон, който се произвежда от надбъбречната жлеза чрез сигнали изпратени от хипоталамуса и хипофизата.
Той се произвежда в големи количества, когато организмът на човек е в режим на т.нар. състояние- „борба или бягство“ и тогава когато тялото възприема, че е в опасност  (физически или психологически).

Според дневния ни ритъм нивата на кортизол при здрави хора са най-високи сутрин (около 7 часа сутринта) и най-ниски през нощта (което може да обясни донякъде и лошото настроение, в което се намираме рано сутрин)

Ето и някои от функциите, за които кортизолът помага в тялото:

1.Да ни държим будни и бдителни, предпазвайки ни от т.нар „мозъчна мъгла“ или физическа умора;
2.Поддържа нивата на кръвната захар и общите метаболитни процеси- балансирани;
3.Намаляване на възпалението;
4.Помага ни да се излекуваме по-бързо;
5.Съдействие за подобряването на паметта и други когнитивни процеси;
6.Помага на развиващия се плод да расте;
7.Балансира кръвното налягане;
8.Позволява ни да реагираме бързо на опасност.

Каква е връзката на кортизола с рака на гърдата?

Когато става въпрос за кортизол и връзката му с рака на гърдата, има предположения, които ще бъдат доказвани в бъдеще с точност.

Многобройни проучвания показват,  че нивата на кортизола са склонни да бъдат  по-високи и с нередовни характеристики при пациенти с рак на гърдата.

Изследване, проведено през 2000 г. от Станфордския  университет установява, че 65% от пациентите с напреднал рак на гърдата са имали абнормни нива на кортизол през деня (необичайни пикови периоди или  определени постоянни нива).

Нещо повече, смъртността е била значително по-висока при тези пациенти показващи точно тези отклонения, отколкото при останалите приблизително 35%, чийто нива на кортизол в кръвта са били нормални.

Изследователите установяват, че жените с абнормни нива на кортизол са имали по-малко естествени клетки убийци (Natural Killer Cells), които играят важна роля в защитата на организма, от метастази при рака на гърдата. Има дори проучвания, които установяват същата зависимост при мъжете с рак на простатата.

Изследване от 2016 г. проведено в университета в Буенос Айрес, открива значително по-високи дневни нива на кортизол при мъже на средна възраст, които са имали  рак на простатата спрямо тези, които не са.

Друга връзка между високите нива на кортизола и рака на гърдата се свързват по-конкретно с кортизола и неговото наличие в организма.

Стресът, лошите социални условия на живот (включително хранителните навици), липсата на сън и физически заболявания могат да създадат опустошително каскадно действие, подпомагащо развитието на рак.

Когато нивата на стрес се покачват,  хипофизата освобождава друг хормон,  наречен ACTH (адренокортикотропен хормон), чиято работа е да създава повече кортизол (както и адреналин) като с течение на времето надбъбречните жлези се изчерпват от претоварването, а това води след себе си и други неприятности.

Кортизолът също така повишава и нивата на кръвната захар. А спомняте ли си с какво ракови клетки (а и обикновенните клетки) обичат да се хранят? Захар!

Повишените нива на глюкоза в организма увеличава киселинността на вътрешната среда.

Киселинната вътрешна среда е също така анаеробна и е перфектната среда за
патогени микроорганизми, които се задържат там, намерили прекрасни условия за растеж.

Освен рака, могат да се появят и опортюнистични гъбички и бактерии придобити в обществото.
Отпадъчните продукти от тези обекти създават „токсини“, които допълнително увреждат организма.

Стрес, хормони и рак

Особено важно за тези, които са загрижени за профилактиката на рака на гърдата, е начинът, по който високите нива на кортизола, причинени от стреса,  влияят върху производството на репродуктивни хормони. Когато тялото произвежда големи количества кортизол, то трябва да получи „суровия материал“ отнякъде.
Тук идва на помощ прекурсора прегненолон.

Прегненолона е предшественик на много хормони, включително на естрогена, прогестерона, тестостерона и DHEA. Когато някой е в хроничен стрес, прегненолона ще се използва постоянно за производството на кортизол пренебрегвайки всички други хормони. Резултатът ще бъде изчерпването на другите вещества,
които са от съществено значение за репродуктивното здраве. Като последица могат да се развият фиброидни тумори, ендометриоза и рак на репродуктивната система (включително рак на гърдата).

Интересното е, че когато се позволява на кортизола да изпълнява „своята си“ работа в кратките напрегнати моменти, когат е трябвало да го направи,  това е „засилвало“ реакциите на имунната система. Когато обаче високите нива на кортизол се задържат твърде дълго в организма, започва да се проявяват негативните му ефекти.

Кортизолът започва да влошава  функциите на имунната система (като някои изследователи смятат, че хормонът прави това, за да предотврати автоимунния отговор).

Има изследвания свързващи хроничния стрес (и по този начин хронично високите нива на кортизола) със свиването на тимусната жлеза. Високите количества на кортизола могат да инхибират производството на бели кръвни клетки. Той може също така да потисне способността на имунните клетки да секретират
химически вещества като интерлевкини и интерферони, които играят важна роля в борбата с раковите клетки.

Признаците, по които да разберете дали страдате от високи нива на кортизол:

1.Нарастване на теглото (особено в обаластта на талията);
2.Промени в настроението и тревожност;
3.Умора и мускулна болка;
4.Проблеми със съня;
5.Нередовни менструални цикли;
6.Високо кръвно налягане;
7.Намаляване на либидото;
8.Повишено уриниране;
9.Прекомерна жажда.

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
Новости