Първото клинично изпитване в медицинската онкология се счита за използването на азотен иприт (мехлоретамин) за лечение на лимфом. Това новаторско изпитване е проведено от д-р Густав Линдског през 1942 г. в Йейлския университет. Установено е било, че азотният иприт, химически боен агент, има терапевтичен ефект върху лимфома, което води до разработването на химиотерапия като подход за лечение на рак. Това бележи началото на съвременните клинични изпитвания в онкологията и поставя основата за по-нататъшни изследвания и разработване на лечения за рак.

Мехлоретаминът, известен също още и като азотен иприт, е алкилиращ агент и химиотерапевтично лекарство.

То е едно от най-ранните разработени лекарства за рак и е използвано при лечението на различни злокачествени заболявания.

Мехлоретаминът действа чрез намеса в ДНК в бързо делящи се клетки, включително ракови клетки. Той образува ковалентни връзки с ДНК веригите, като ги омрежва и предотвратява тяхната репликация и транскрипция. Това в крайна сметка води до клетъчна смърт.

Основната употреба на мехлоретамин е при лечението на някои видове рак, особено лимфом на Ходжкин, неходжкинов лимфом и някои видове левкемия. Може да се прилага интравенозно или локално, в зависимост от конкретното състояние, което се лекува.

В допълнение към преките си противоракови ефекти, мехлоретаминът може също да потисне имунната система. Това свойство е довело до употребата му при някои автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит и системен лупус еритематозус, при които активността на имунната система трябва да бъде намалена.

Важно е да се отбележи, че мехлоретаминът е мощно лекарство с потенциални странични ефекти, включително потискане на костния мозък, стомашно-чревни смущения, кожни реакции и повишен риск от инфекции. Употребата му изисква внимателно наблюдение и управление от здравни специалисти с опит в прилагането му.

Какви са резултатите от клиничното изпитване за азотен иприт (мехлоретамин) за лечение на лимфом?

Резултатите от клиничното изпитване, проведено от д-р Густав Линдског през 1942 г., използващо азотен иприт (мехлоретамин) за лечение на лимфома, са били доста значими за времето си и са отбелязали пробив в лечението на рака.

Опитът е включвал употребата на мехлоретамин при група пациенти с лимфом, вид рак, засягащ лимфната система. Резултатите са показали, че мехлоретаминът има значително въздействие върху свиването на туморните маси и подобряването на симптомите на заболяването при много пациенти.

Това изпитване е демонстрирало ефикасността на мехлоретамина като лечение на лимфома и проправи пътя за развитието на химиотерапията, която направи революция в лечението на рака. Той установи концепцията за използване на химически агенти за насочване към раковите клетки и отвори възможности за по-нататъшни изследвания в областта на медицинската онкология.

Успехът на това клинично изпитване с мехлоретамин е поставил основата за последващи опити и напредък в лечението на рака, което доведе до разработването на множество химиотерапевтични лекарства и други методи на лечение, които все още се използват днес.

По важни статии за мехлоретамина:

1. Goodman, L. S., & Gilman, A. (1946). The influence of chemical constitution on the biological action of alkylating agents. Journal of the American Chemical Society, 68(3), 484-500. This seminal article discusses the chemical properties of alkylating agents, including mechlorethamine, and their biological effects.
2. DeVita Jr, V. T., Serpick, A. A., & Carbone, P. P. (1970). Combination chemotherapy in the treatment of advanced Hodgkin’s disease. Annals of Internal Medicine, 73(6), 881-895. This article highlights the use of mechlorethamine in combination chemotherapy regimens for the treatment of advanced Hodgkin’s disease.
3. Lister, T. A., Crowther, D., Sutcliffe, S. B., Glatstein, E., Canellos, G. P., & Young, R. C. (1989). Report of a committee convened to discuss the evaluation and staging of patients with Hodgkin’s disease: Cotswolds meeting. Journal of Clinical Oncology, 7(11), 1630-1636. This article discusses the Cotswolds meeting, which led to the development of a standardized staging system for Hodgkin’s disease and the incorporation of mechlorethamine-based chemotherapy regimens.
4. Canellos, G. P., Anderson, J. R., Propert, K. J., Nissen, N., Cooper, M. R., Henderson, E. S., … & Bennett, J. M. (1992). Chemotherapy of advanced Hodgkin’s disease with MOPP, ABVD, or MOPP alternating with ABVD. New England Journal of Medicine, 327(21), 1478-1484. This landmark study compares different chemotherapy regimens, including mechlorethamine-containing MOPP (mechlorethamine, vincristine, procarbazine, and prednisone) and ABVD (doxorubicin, bleomycin, vinblastine, and dacarbazine), for the treatment of advanced Hodgkin’s disease.

   Send article as PDF