Карцином на простатата
Простатния карцином е злокачествен тумор, който най-често започва развитието си от задния дял на простатната жлеза, който заедно с двата странични дяла образува т. нар. периферна зона.
Неговата честота нараства с напредване на възрастта. При мъже от 65 до 80 години се среща в 75 %, а при мъже над 90 години в 85 %. Рядко срещан е под 40 годишна възраст.
Най-висока е честотата на заболяването в Канада, Европа, САЩ, а най-ниска в Азия.
Етиология
Причините за възникването на рака на простатата не са известни. Според най-новите теории важна роля във възникването на този вид рак играят генетичните фактори на самия организъм. Всички останали фактори на средата са спомагащи за възникването му, но не и задължителни и не може да се назовек конкретен.
Все пак някой от тях са:
– тютюнопушене и употреба на алкохол;
– въздействие на канцерогенни вещества от външната среда;
– наследственост – установени са генетични промени в 8, 10 и 16-а хромозома;
– хормонален дисбаланс – повишено ниво на естрогените;
– хронични неспецифични възпалителни процеси в простатната жлеза;
– вирусни инфекции.
Патоанатомия
Ракът на простатната жлеза най-често е аденокарцином и произхожда от жлезните структури на простатата. Развива се много бавно и не достига до големи размери.
Има плътна консистенция, дребнозърнеста срезна повърхност.
Може да инфилтрира капсулата на жлезата и да прорастне към съседните органи – пикочен мехур, ректум, семенни мехурчета.
Най-често може да метастазира по лимфен път в илиачните и парааорталните лимфни възли. Характерни са метастазите в тазовите кости и гръбначния стълб.
TNM Класификация
Т0 – липсва първичен тумор.
Тх – тумор, който не може да се установи клинично и с други изследвания.
Т1 – клинично неустановим тумор, който не се палпира и не се визуализира чрез методите на образна диагностика. Открива се случайно при хистологично изследване или при биопсия по повод повишен PSA.
Т2 – тумор, ограничен само в простатната жлеза.
Т3 – тумор, който преминава през капсулата на простатната жлеза.
Т4 – фиксиран тумор или инфилтриращ съседни органи – пикочен мехур, ректум, стената на таза.
N0 – няма метастази в регионалните лимфни възли.
N1 – има метастази в лимфните възли.
Мо – няма далечни метастази.
М1 – има далечни метастази.
Според степента на диференциация се различават:
1.високодиференциран,
2.умеренодиференциран,
3.нискодиференциран и
4.недиференциран аденокарцином.
Колкото по-диференциран е тумора, толкова прогнозата е по-добра.
При високодиференцирания аденокарцином раковите клетки приличат на нормалните и прогнозата е добра, докато при недиференцирания аденокарцином раковите клетки са значително променени и прогнозата е лоша.
Клинична картина
Самото заболяването може да протече безсимптомно, поради което често се диагностицира в напреднал стадий, когато е най-труден за лечение. Първите симптоми могат да се появяват едва, когато настъпи нарушаване на уринирането и пациента започне да им обръща внимание.
Някои от по-често срещаните симптоми са: често уриниране, особено нощем; болка дълбоко в таза, която се разпространява към перинеума, ректума, опашната кост; слаба струя при уриниране; задръжка (ретенция) на урина в напреднали случаи; кръв в урината (хематурия); кръв в еякулата (хемоспермия).
Накратко:
Подобно на повечето злокачествени заболявания ракът на простата може да остане незабелязан в продължение на много дълго време (дори години) и откриването му да е вече в напреднал стадии. Все пак има симптоми, които могат да насочат пациента към личния му лекар или друг специалист. Такъв симптом е кръв, която може да се забележи в урината или семенната течност. Това е симптом, който не бива да се пренебрегва. Болката в долната (ниска) част на малкия таз е нехарактерна, но може да е насочваща. Паренето при уриниране, което може да е съчетано и със слаба струя също са част от симптоматика, която трябва да заостри вниманието.
Някой късни симптоми, израз на настъпили метастази са: костните и неврологичните смущения, циркулаторни нарушения – тромбофлебити, лимфостаза.
Може да има и общи симптоми като отпадналост, безапетитие, редукция на тегло, анемия.
Лабораторни изследвания:
1. Туморни маркери – това са антигени, които се образуват в туморната клетка или се намират на повърхността й. Изследват се:
– Кисела простатна фосфатаза: при карцином на простатата е значително повишена.
– Алкална фосфатаза: повишена е при много от болните с рак на простатната жлеза.
– Простатен специфичен антиген (PSA): представлява белтък, който се образува в простатата.
Нивото му е повишено при болни с рак и аденом на простатата.
– Карциноембрионален антиген (CEA): има слаба диагностична стойност.
– Гама-семинопротеин: чувствителността му е 83 %, а специфичността – 93 %.
2. Микроелементи – при рак на простатата съдържанието на цинк е намалено, а на кадмий е повишено. Серумното ниво на селена при болни от рак на простатата е намалено.
3. Хормонален статус – изследват се плазмения тестостерон, лутеинизиращия хормон и фоликулостимулиращия хормон за проследяване на ефекта от лечението.
Инструментални изследвания:
1. Трансректална ехография на простатната жлеза;
2. Компютърна аксиална томография (КАТ);
3. Ядреномагнитен резонанс (ЯМР);
4. Костна сцинтиграфия за установяване на метастази в костите;
5. Биопсия на простатната жлеза- най-точния метод за поставяне на диагнозата.
Прилагат се следните методи:
– перинеална или трансректална пункционна биопсия;
– трансуретрална резекция;
– тънкоиглена аспирационна биопсия;
– отворена (хирургична) биопсия.
Диагноза
Поставя се чрез:
– анамнезата – пациента съобщава за оплакванията, които има.
– ректално туширане на простатата – лекарят изследва простатната жлеза на пациента през неговия анус чрез два пръста на едната си ръка.
При това изследване се получава информация за големината и формата на простатната жлеза, нейната консистенция, болезненост, съотношение с околните структури. Може да се опипат един или повече плътни възли. В по-късен стадий простатната жлеза е с каменна плътност, неравна повърхност и без ясни граници.
– лабораторните и инструментални изследвания.
За диагнозата най-голямо значение има ректалното туширане в съчетание с изследване на простатен специфичен антиген (PSA) и биопсия на простатната жлеза.
Диференциална диагноза
1. Хроничен грануломатозен простатит;
2. Аденом на простатата;
3. Конкременти в простатата.
Лечение
1. Оперативно лечение;
2. Радиотерапия;
3. Химиотерапия
4. Хормонално лечение.