Карцином на езика
Епидемиология
Заболяемостта от рак на езика е около 0,2- 0,5 на 100 000 души. По честота и значение за клиничната практика карциномът на езика заема второ място в устната кухина след кар-нинома на долната устна. Заболяват най-често мъже между 50 и 70 години.
По наши данни жените боледуват седем пъти по-рядко, но в малко по-млада възраст.
Етиопатогенеза
Лошата хигиена на устната кухина, тютюнопушенето и хроничният алкохолизъм играят роля както за появата, така и за по-неблагоприятното протичане на рака на езика.
Туморът се наблюдава често във връзка с декубитус от увредени зъби.
Предракови заболявания. Най-често преканцерози са някои възпалително-пролифератнвни и атрофични лезии, но най-важна роля има левкоплакията.
Тя често предхожда появата на карцинома, особено по страничните ръбове и дорзалната повърхност.
Морфологична картина.
Хистологично в 98% от болните се касае за спиноцелуларен карцином. Туморите, разположени в предните две трети на езика, са по-често добре диференцирани с очертани полигонални парен-химни клетки и различна степен на отлагане на кератин.
Карциномите на задната трета и основата на езика по-често са нискодиференцирани.
В някои случаи поради богатството на гликоген и дистрофични промени раковите клетки са светли и туморът придобива хипернефроиден вид.
Метастазирането е предимно по лимфен път, сравнително рано и посредством туморни емболии. Най-често се засягат субмандибуларните лимфни възли (едностранно и двустранно), а по-късно и дълбоките шийни лимфни възли.
Хематогенни метастази в белите дробове, черния дроб и костите се развиват късно при напреднали тумори и след неуспешно лечение на лимфните метастази.
Макар и рядко, рак на езика може да се развие от епитела на слюнчените жлези.
Саркомите на езика се установяват много рядко.
Те са фибросаркоми, рабдосаркоми и малигнени варианти на миобластния миом.
Клинична картина
Карциномът на езика се локализира най-често по страничните ръбове и по-рядко по дорзалната и вентралната повърхност.
По данни на някои автори 27—30% от туморите се локализират в задната трета и основата на езика.
Началните промени се характеризират с появата на неравна, възловидна, ерозирана или фисурирана лезия, впоследствие се установява инфилтративен растеж в дълбочина.
Затруднения в ранната диагноза възникват поради безсимптомно протичане.
Най-честата клинична форма е язвено-инфилтрагивната около 67%.
Чисто инфилтративните форми са по-редки, но се отличават с голяма локална малигненост, а екзофитната форма с течение на времето преминава в екзофитно-инфилтративна.
Сигнал за наличие на бластомен процес в езика е болката, обикновено на мястото на тумора, а при напредване на процеса с ириадиация към съответното ухо.
При карциномите в основата на езика се появява болка в гърлото, последвана от дисфагия, дисфония и дизартрия.
Диагноза
Изгражда се въз основа на внимателен оглед и палпация на устната кухина и лимфните възли на шията. Неопластнчният инфилтрат в дълбочина може да бъде по-голям от макроскопските размери на изследваната лезия.
Най-често грешки се допускат при тълкуване на лезията за незначителна и невинна. Всяка съмнителна язва или тумор на езика трябва незабавно да се биоп-сира, за да се приеме или отхвърли окончателно диагнозата рак.
Диференциална диагноза
Трябва да се имат пред вид хронични травматични и декубитални язви, туберкулозни лезии, сифилитична гума с разпад и др. Понякога хипертрофирали папили на страничните повърхности на езика могат да наподобят начален карцином.
Лечение
Метод на избор за първичния тумор на езика е лъчелечението.
Профилактика
При карциномите на езика профилактиката се състои в поддържане на добра хигиена на устната кухина, избягване на тютюнопушене и системна употреба на алкохол, както и постоянно саниране на зъбите.
Важна роля играе енергичното лечение на възникналите възпалителни и дегенеративни състояния.