Карцином на влагалището
Карцином на влагалището
Първичните злокачествени тумори на влагалището са: карциномът, саркомът и малигнения меланом.
Епидемиология
Първичния карцином на влагалището се установява сравнително рядко. Според данните честотата му е около 0,6-3% от всички злокачествени тумори на женската полова система. Обикновенно се среща при жени над 60 годишна възраст.
Етиология
Най-честото локализиране на влагалищния рак в задния влагалищен свод дава повод да се смята, че патологичното дразнещо течение от цервикалния канал играе важна роля. Декубиталните язви на влагалището вследствие на пролапс или продължително носене на песар могат да бъдат стумулиращ фактор за възникването на рак.
Ръбците на влагалището след раждане или операция вследствие на хроничното им травматизиране могат да доведат до т.нар. „ръбцов рак“. Инфектиране с човешки папиломен вирус може също да е сред вероятните причини.
Предраково заболявания
Преканцерози са дисплазиите с клетъчен атипизъм, които микроскопски се манифестират като бели (левкоплакични) или тъмночервени (еритроплакични) участъци.
Папиломите също са предракови заболявания. Влагалищната аденоза се характеризира с участъци от цилиндричен епител, възникнал от многослойния плосък епител на базата на метаплазия; тя има червен цвят и гранулирана повърхност.
Диагнозата на преканцерозите се поставя на базата на колпоскопия, цитологично изследване и биопсия.
Морфологична картина
Първичните кациноми на влагалището започват своето развитие като уплътнение на лигавицата, което впоследствие се разязвява или се оформя като екзофитно или възловато образувание.
Хистологичната картина се представя от спиноцелуларен карцином най-често с добре изразена диференциация- образуване на рогово вещество.
Невроговяващите карциноми се установяват рядко и погрешно могат да се интерпретират като базоцелуларни, тъй като клетките са източени и хиперхромни.
Клинична картина
Влагалищния карцином често започва безсимптомно. Първите обективни симптоми са бяло и мръсно, зловонно течение, кръвенисто течение, „контактно“ кръвотечение.
По-късно се явяват често позиви и болки при уриниране и дефекация, болки в корема и кръста, фистули, анемия и кахексия. Измененията се локализират в задния влагалищен свод.
С напредването на заболяването може да се проявяват някои от следните оплаквания: болка в областта на таза и по време на сексуален контакт поява на „бучка“ (подутина) във върешността на вагината, отделяне на воднист секрет. Паренето също може да е сигнализиращ симптом.
Диагноза
Поставя се възоснова на огледа колпоскопията, цитологичното изследване, палпацията, ректоскопията, цистоскопията, лимфографията, и биопсията (за хистологично изследване).
Диференциална диагноза
Прави се с доброкачествени тумори, сарком, меланом, хориокарцином, ендометриоза, остри кондиломи, полип, папилом, сифилис, тубекулоза, декубитална язва и колпит.
Лечение
1.Оперативно;
2.Лъчелечение;
3.Химиолечение.