Онкология и Изкуствен интелект
Статистики на блога
  • 45 434 посещения

Карцином на бъбрека

I.Bivolarski
I.Bivolarski
31.12.201609.03.2019

Карцином на бъбрека

Епидемиология

Злокачествените новообразувания на бъбреците засягат най-често бъбречния паренхим и рядко (10-16%) бъбречното легенчеи уретера. Доброкачествените тумори се наблюдават рядко и почти винаги се установяват патологоанатомично.

Злокачествените новообразувания на бъбреците представляват 2-6% от всички заболявания на пикочо-половата система, 10-11% от заболяванията на бъбреците и 10-15% от новообразуванията на пикочо-половата система.

Туморите на бъбреците при децата представляват почти 1/3 от всички заболявания.
Злокачествените тумори на бъбрека се срещат по-често при мъжете. По различни статистики съотношението между мъжете и жените е 2:1 -3:1.

Тумори на двата бъбрека се установяват рядко (1-1,5%).

Приема се, че туморът в  другия бъбрек е метастаза, но в някои случаи се наблюдава едновременно или последователно развитие на първични тумори в двата бъбрека.

В литературата са описани единични случаи на злокачествени новообразувания в единствен бъбрек (по рождение или отстранен поради друго заболяване).

Злокачествените тумори на бъбрека обикновено са първични и много рядко вторични – метастази от новообразувания в други органи или прорастване по съседство.

Злокачествените тумори на бъбрека се срещат най-често при индивиди на възраст 40-60 години.

Етиопатогенеза

Причината на появата на бъбречния карцином е неизвестна.
Като предразполагащи фактори се приемат травмата, възпалителните заболявания, камъните на бъбрека, вродените малформации и др.

Много рядко обаче се установява комбинация на тумор на бъбрека и някое от споменатите заболявания.

Установена е ясна зависимост между карцинома на бъбрека и пола. Наблюденията, които са получени от експериментите при лечение на групата на болни с карцином на бъбрека дават основания карциномът да се класифицира в групата на хормонално зависимите карциноми.

За хормоналната зависимост на карцинома на бъбрека говорят и някои данни от клиниката -наличие на полицитемия и хиперкалциемия.

Туморът секретира в голямо количество еритропоетин и вещества, подобни на паратхормона.

Тези данни дават основание през последните години при лечението на бъбречния карцином да се прилага хормонална терапия.
Причина за бъбречния карцином може да бъде и йонизиращата радиация.

Химическите съединения имат голямо значение за възникване на злокачествените новообразувания, особено нитрозосъединенията, по-специално ди-метилнитрозаминът.

В експериментална обстановка е получен карцином на бъбрека при животни.

Тези химически канцерогенни вещества могат да попаднат в организма не само от външната среда, но и да се синтезират в организма от нитритите, нитратите и вторичните амини в храната или от някои лекарства.

Профилактика

Тъй като все още причините за появата на рака на бъбреците не са напълно изяснени, не може да се провежда ефикасна профилактика.

Необходимо е при всеки болен със съмнение за неоплазма или с данни за доброкачествено заболяване да се провежда навременно оперативно лечение. За получаване на добри резултати са необходими ранно откриване на заболяването, ранна и разширена радикална нефректомия.

Морфологична картина

В зависимост от това, дали произхождат от епитела на бъбречните каналчета или отепиталана легенчето карци-номите на бъбреците имат различен макроскопски вид.

Карциномите, произхождащи от бъбречния паренхим, имат възловидна форма и диаметър до 10 см. Дълго време са добре отграничени и даже капсулирани; при малки размери на тумора поради наличността на капсула разграничаването от аденом е трудно, понякога даже и микроскопски.

Те разрастват към медуларната част и легенчето, към бъбречната капсула, а при големи размери на тумора се инфилтрира и бъбречната вена.

Преходноклетъчните карциноми на легенчето могат да бъдат възловидни или папиломаточни образувания.

Характерно е, че тези карциноми могат да се придружават и от сателитни възли по уретера или даже в другото легенче. Това вероятно е израз не само на имплантационен феномен, но и на готовност на уретера към мултифокална туморна транформация.

Плоскоклетъчните карциноми, които възникват най-често при нефролитиаза се предшестват от левкоплакия.

Хистологичната картина на бъбречните карциноми е различна, както в цитологично,така и в структурно отношение.

При недиференцираните карциноми епителиите се отличават с голяма розова и често гранулирана протоплазма докато при диференцираните карциноми клетките имат светла протоплазма порадинатрупване на гликоген и липиди.

Класификация

Разграничават се следните 4 стадия:
Стадий І: туморът е локализиран само в бъбрека и се ограничава от бъбречната капсула.
Стадий ІІ: туморът преминава бъбречната капсула, но все още е разположен във фасцията на Герота.
Стадий ІІІ А: туморът инфилтрира бъбречната вена или долната куха вена.
Стадий ІІІ В: туморът обхваща регионалните лимфни възли.
Стадий ІV: туморът инфилтрира надбъбречните жлези и съседните органи. Установяват се далечни метастази в белите дробове, костите, черния дроб, мозъка.

Клинична картина

Десет симптома насочващи към рак на бъбрека

Над 50% от карциномите на бъбрека се откриват случайно при някакво странично изследване.
Класическата триада: макроскопска хематурия, болка и палпираща се туморна маса се открива в 15% от болните, но при повечето болни се проявява поне един от тези симптоми.

Хематурията е най-честият симптом. Тя е макроскопска, безболкова. Често е един от първите признаци на заболяването. Болката може да е късен симптом.

Тя е тъпа и се дължи на разтягане на бъбречната капсула от нарастващия тумор. Туморната маса в корема се открива при напреднал карцином и е късен симптом.

Може да има фебрилитет, отпадналост, обща слабост, безапетитие, отслабване на тегло. Появата на варикоцеле при възрастни пациенти поражда съмнение за бъбречен карцином.

Понякога могат да се наблюдават паранеопластични синдроми вследствие продукция на хормоноподобни субстанции от
карциномните клетки:
– хипертония – дължи се на продукцията на рениноподобни продукти;
– полиглобулия – секреция на еритропоетин;
– хиперкалциемия – секреция на паратхормоноподобна субстанция;
– гинекомастия, хирзутизъм, аменорея – резултат от повишените нива на хорионгонадотропин.

Може да има симптоми, свързани с метастазирането на бъбречния карцином. Метастазите в белите дробове се проявяват със задух, суха кашлица, кръвохрак или болки в гърдите.
Може да има костни метастази.

Диагноза

Тя се поставя въз основа на данните от биопсия и инструментални изследвания.

Диференциална диагноза

Може да се направи с: киста на бъбрека, бъбречна туберкулоза, хидронефроза, нефролитиаза и др.

Лечение:
1.Оперативно
2. Лъчетерапия
3. Хормонотерапия
4. Имуностимулация.
4. Химиотерапия

   Send article as PDF   
Карциноми