Warning: Declaration of W3TC\DbCache_Wpdb::prepare($query, $args) should be compatible with wpdb::prepare($query, ...$args) in /home/cancer684/public_html/wp-content/plugins/w3-total-cache/DbCache_Wpdb.php on line 8
Карциноми на носните и околоносните кухини - Cancer.bg
Онкология и Изкуствен интелект
Статистики на блога
  • 45 434 посещения

Карциноми на носните и околоносните кухини

I.Bivolarski
I.Bivolarski
17.12.201609.03.2019

ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ НОВООБРАЗУВАНИЯ НА НОСНИТЕ И ОКОЛОНОСНИТЕ КУХИНИ

Злокачествените тумори на носа и околоносните кухини представляват 0,5- 2% от всички злокачествени заболявания и 6% от злокачествените новообразувания на горните дихателни пътища.

Карциномите се наблюдават най-често между 50- 70-годишна възраст. Саркомите преобладават в по-млада възраст или у деца. Мъжете боледуват по-често от жените, съотношение 2:1 .

Най-честите злокачествени тумори на носа и околоносните кухини са каоцнномите. Саркомите се наблюдават 10 пъти по-рядко.

По отношение на хистологичния строеж злокачествените тумори се разпределят по следния начин: карцином – 86,5%, сарком – 12%, други видове злокачествени тумори (меланоми, плазмоцитоми и др.) – 1,5%.

От саркомите най-често се появяват ретикулосаркомите, по-рядко фибросаркомите, лимфосаркомите, ангиосаркомите и понякога хондросаркомите, сарком на Юинг, болест на Peget.

Етиология

За възникване на карциномите на носа и околоносните кухини известна роля имат предшествуващи заболявания – възпаления, туберкулоза, сифилис, цикатрикси, наранявания.

При саркомите понякога се установяват анамнестични данни за травма, прекарана дълго време преди появата на неоплазмата.

Хроничните възпалителни процеси могат да  предизвикват метаплазия на цилиндричния епител в плосък и създават благоприятен терен зa евентуалното възникване на злокачествени тумори.

Профилактика

Основното внимание трябва да бъде насочено към отстраняванена канцерогенните вредности в производства с анилин, катран, хром и никел.

Хроничните гнойни възпаления, особено с промяна на лигавицата -хипертрофия метаплазия, трябва да бъдат лекувани. Тютюнопушенето има определена роля за промените в лигавиците на носа и околоносните кухини.

Инхалационните вредности трябва да се отсраняват от дома и работното място.

Морфологична картина

Карциномите са най-честите злокачествени тумори на носните кухини. В зависимост от хистологичната структура се очертават 3 основни групи- спиноцелуларни, жлезести и недиференцирани (анапластични).

Крайно недиференцираните карциноми показват силно подчертан атипизъм на епителиите дори с богатство на монструозни клетки и заличаване на гнездння строеж.

Това в някои случаи затруднява правилното им Диагностициране и те се определят дори като саркоми.

Плоскоклетъчннте карциноми се характеризират със силно изразени растежни качества и засягане на костите в около 1/3 от болните.

Олфакторният невробластом (естезионевробластома), който е сравнително рядък тумор, води началото си от невроепитела на ооонятелната мембрана. Хистологично структурата му се характеризира с известна гнездност. Клетките, които оформят гнездата, са малко по-едри от лимфоцити, с оскъдна цито-плазма, овални или кръгли хиперхромни ядра.

От лимфоретикуларните тумори, които могат да започнат развитието си в лигавицата на синусите, най-чести са лимфосаркомите. При силно изразена хиперплазия на лимфната тъкан обаче разграничаването на тези промени от лимфосарком понякога е трудно и се налага неколкократно изследване.

Плазмоцитомът също е рядък лимфоретикуларен тумор в тази област. Диференцирането му от хроничен възпалителен процес с богатство на плазма-тичнп клетки в инфилтрата е трудно и само наличността на другите елементи от възпалителния процес може да подпомогне правилната диагноза.

Саркомите от другите съединителнотъканни съставки също рядко се наблюдават в областта на носа и синусите. Най-често са с хистологична структура на фибросарком, хидросарком и миксосарком. Характеризират се с местен деструктивен растеж и рецпдивпране.

Малигненият меланом, който също рядко се развива в лигавицата на носа и носните кухини, не създава трудности в диагностиката, когато е пигментиран. При липса на пигмент хистологичното му сходство с крайно недиферен-циран карцином или фибросарком може да затрудни извънредно много точното му определяне.

Злокачествените тумори на носните и околоноснпте кухини дават метастази в регионалните лимфни възли, в подчелюстните и дълбоките шийни възли. Редки са и далечните метастази.

Клинична картина

Развитието на симптоматиката при злокачествените тумори на носа и околоносните кухини се свързва с локализацията, разпространението и хистологичипя вид на тумора.

По локализация някои автори разпределят злокачествените новообразувания на носните и околоносните кухини но следния начин: на горната челюст и синуса – 38%, в максило-етмоидалния ъгъл- 23%, в носа -22%, в решетъчната кост 12%, в челната и сфеноидалната околоносна кухина – 3%, в носната преграда 2%.

За правилно отчитане на топографското разпределение на злокачествените тумори са изработени множество схеми, като най-подходяща се счита схемата на Sibeleau.

Според тази схема злокачествените тумори в лицево-черепните кости се разпределят в долен, среден и горен етаж (инфра- мезо- и супраструктурни тумори).

Към долния етаж се отнасят туморите в алвеоларния израстък, твърдото небце и долния отрязък на максиларния синус. Към средния етаж спадат туморите в стените, включително орбиталната и горно-челюстната кухина.

Към горния стаж са туморите и решетъчния лабиринт челния и свеноидалния синус. Като гранична локализация се разглеждат туморите които се откриват в  максило-етмоидалната област.

Те произхождат първично от горния медиален ъгъл и максиларните кухини.

Едновременно прорастват към максиларния, етмоидалпня синус и и носа. В отделна група са първичните тумори на носните кухини, които вторично прорастват към синусите.

Разпределението по локализация на злокачествените тумори е, както следва: инфраструктурни- 8% , мезоструктурни – 54% (максиларен синус- 32%, носна кухина- 22%) и супраструктурни-38% (етмоидална кост-12%, максило-етмоидален ъгъл-23%, челен и сфеноидален синус-3%).

Началното развитие на злокачествените тумори на носа и особенно на околоносните кухини протича вяло, незабелязано, почти без симптоми.

Това се отнася особенно за горночелюстните кухини, които са най-големи и при които туморът има възможност да се развива по-дълго време.

В синуса се появяват едно или няколко уплътнения, които дразнят лигавицата, увеличават ексудацията. на определяне точната локализация на туморите в максиларния синус той може да се раздели на четири сектора: 1) предно-долен вътрешен; 2) предно-долен външен; 3) горно-заден вътрешен; 4) горно-заден външен.

Определянето на началното местонахождение на тумора предполага неговото ранно откриване.

При изпълване на целия максиларен синус началното местонахождение трудно се определя.

Най-голям брой злокачествени тумори се развиват в областта на вътрешните сектори на макси-ларните синуси. В решетъчния лабиринт туморът може да произхожда от предните и от задните етмоидални клетки.

В челната и сфеноидалната кухина се срещат много рядко първични злокачествени тумори, обикновено те са вторично инфилтрирани.

Първият и най-ранен симптом, както при карцинома, така и при саркома на носните кухини е едностранно смущение в носовото дишане, дължащо се на по- обилна ексудация и нарушение на кръвоснабдяването.

Настъпват хиперемия и оточност на лигавицата на носа, които причиняват смущения в дишането, обонянието и главоболие.

Към слузно-гнойната ексудация се прибавя примес от кръв. При саркомите се срещат по-често и обилни носни кръвотечения.

При ангажиране на горно-задния вътрешен сегмент на максиларния синус се притиска слъзният канал, обуславят се офталмологични прояви екзофталм, нарушена подвижност на окото, упорито главоболие, обонятелни смущения.

При латерално разрастване настъпва подуване на външната страна на лицето, при разпространение на инфилтрата назад може да се заангажира  и латералната стена на гълтача.

При притискане или инфилтриране на n.infraorbitalis се проявяват невралгии и парастезия в областта на нерва или болки в задните горни зъби поради засягане на tuber maxillae.

Началните форми на злокачествените тумори на етмоидалния, фронталния и сфеноидалния синус протичат под клиничната картина на упорит синуит, които не се повлиява от противовъзпалително лечение.

Характерните симптоми се появяват, когато тyморът премине границите на синуса.

Пробивът на твърдото небце, оохваща-нето на орбитата разпространението на туморния процес към септума, прорастването към лицевата област са признаци за напредване на  злокачествения процес и пропусната възможност за своевременна диагностика.

Смущенията в храненето, честите тежки кръвотечения, затрудненията в дишането, недохранването и кахексията са последици на напреднал неопластичен процес.

Местните метастази се появяват в областта под долната челюст, по шията, далечните метастази  в белите дробове и черния дроб и по-рядко в костите и другите органи.

Диагноза

Затруднена е при началните форми, когато туморът е малък, скрит в синуса и симптоматиката е незначителна.

От анамнезата са характерни едностранното прогресивно запушване на носа, слузесто-гноен и понякога къръвенист ексудат, намаляване на обонянието, епистаксис, упорито главоболие, понякога очни прояви.

Огледът и палпацията са от полза при напредналите стадии, когато е налице деформация на лицето и устната кухина.

При предна риноскопия карциномите се виждат като неравна зърнеста лесно кървяща формация. Срещат се и форми, наподобяващи оточен полип. За разлика от карциномите саркомите са тумори с гладка повърхност и равни ръбове.

Задната риноскопия осигурява оглед на назофаринкса и хоаните. Рентгеновото изследване играе важна роля за определяне на точното разпространение и деструкциите на костните прегради.

Голямо значение има рентгенографията на базата на черепа за определяне степента на разпространение на туморния процес в основата на черепа.

Биопсията (хистологичното доказване на злокачествения тумор) във всички случаи е задължителна. При тумори в кухините се извършва пункционна биопсия или евентуално пробна трепанация.

Диференциална диагноза

Прави се с острите и хроничните възпалителни процеси, грануломи и доброкачествени новообразувания, луетична гума, остеомиелит, полипоза, зъбни заболявания, есенциални невриноми и др.

Лечение

За лечението на злокачествените тумори на носа и околоносните кухини се използуват хирургични, лъчеви, химиотерапевтични методи и комбинации от тези методи.

  1. Хирургично лечение. То е метод на избор, но поради малките пространствени възможности не винаги може да се подсигури радикално лечение; в такъв случай се налага комбинирано лечение – лъчетерапия и химиотерапия. В някои от случаите лъчетерапията може да се приложи предоперативно.

За отстраняване на карцинома на максиларния синус се извършва тотална или частична резекция на максилата.

2. Лъчелечение

3. Химиолечение

Прогноза

Зависи от локализацията, разпространението, стадия и хисто-логичния вид на тумора. Най-лоша прогноза имат аденокарциномите и меланомите.

Най-добри лечебни резултати се постигат при комбинираното лечение, но и те рядко надвишават 30%. Добрата прогноза зависи от своевременно поставената диагноза.

 

   Send article as PDF   
Карциноми