Към 1992 г. ифосфамид се доказа като едно от най-ефективните цитостатични лекарства при лечението на недребноклетъчен рак на белия дроб. Проучванията с един агент са
показали нива на отговор от 15% до 30%. Комбинации, съдържащи ифосфамид заедно с един или два други цитостатични агента, дават общ процент на отговор от 30% до 45%, и с 5% до 10%
пълни ремисии. За тази цел ифосфамидът се оказа идеална съставка, особено след като рутинната употреба на уромитексасан (уропротектор) значително намали неговата токсичност. Тъй като
миелосупресията е основната ограничаваща дозата токсичност, по-нататъшните изследвания са насочени към въпроса дали адювантното приложение на хематопоетични растежни фактори може
да подобри резултатите от лечението, като позволи увеличаване на интензивността на дозата. Това изглежда е особено важно при пациенти със злокачествени заболявания, които реагират слабо на цитостатична химиотерапия, за да се определи дали преживяемостта може да бъде значително удължена. По-нататъшните проучвания с ифосфамид, освен това, трябва да включват
неоадювантни изследвания при пациенти в стадий II-ри и III-ти на заболяването или неговата комбинация с други модалности на лечение.

Източник на информация:

1.Oncol. 1992 Feb;19(1 Suppl 1):40-8., Ifosfamide in non-small cell lung cancer: a review, W Eberhardt 1, N Niederle
Affiliations expand PMID: 1329211

Базирани на ифосфамид комбинации от три лекарства при недребноклетъчен рак на белия дроб
E E Vokes 1, G A Masters, A M Mauer, P C Hoffman, S Watson, H M Golomb
PMID: 9535207, Semin Oncol
. 1998 Feb;25(1 Suppl 2):19-22.

Ролята на химиотерапията при лечението на недребноклетъчен рак на белия дроб (NSCLC) се разшири през последните години, което доведе до повишена средна преживяемост и по-високи
нива на 5-годишна преживяемост в някои проучвания. Малко пациенти с недребноклетъчен рак на белия дроб могат да бъдат излекувани обаче и средната продължителност на преживяемостта все още е скромна.
Изследователските стратегии са насочени към идентифициране на нови активни единични агенти, тестване на тяхната комбинация в режими, несъдържащи цисплатин и не-карбоплатин,
и включването им в режими, съдържащи повече от две лекарства, в усилията за подобряване на отговора и преживяемостта и/или намаляване на токсичността. Няколко изпитвания на
триплетни химиотерапевтични комбинации за лечение на недребноклетъчен рак на белия дроб са проведени в Чикагския университет. Режимът с три лекарства съдържащ: винорелбин, паклитаксел и ифосфамид с,
колонио-стимулиращ гранулоцитите фактор, е била оценен във фаза I на клинично изпитване. Дозите и на трите лекарства са били намалени в сравнение с техните стандартни дози, така че токсичността да бъде
управляема, въпреки че все още е била висока. Ниският процент на отговор (под <20%) при препоръчителните дози във фаза II е довело до ранно затваряне на това изпитване.

Чикагският университет също така е оценявал и комбинацията от три лекарства съдържащи: карбоплатина, паклитаксел и ифосфамид при пациенти със стадий IIIB и IV на недребноклетъчен рак на белия дроб. Дозите на карбоплатината и
паклитаксела са били поддържани в рамките на техния активен обхват с един агент, с цел да се идентифицира максимално поносимата доза ифосфамид, когато се добави към тази комбинация.
Допълнителните крайни точки са включвали нива на отговор, време на преживяемост и токсичност, ограничаваща дозата. Това проучване продължава към 1998 г.

   Send article as PDF