Статия в JAMA Oncology, за клинично проучване във фаза II установява, че добавянето на индоксимод (indoximod, инхибитор на пътя индолиамин 2,3-диоксигеназа 1 -IDO1) към таксан не  подобрява преживяемостта без прогресия при лечение от първа линия при пациенти с метастатичен HER2-отрицателен рак на гърдата.

IDO1 причинява туморна имунна супресия.

Подробности за проучването

Двойно-сляпото проучване е включвало 164 оценими пациенти (модифицирана популация, предназначена за лечение) от центрове в САЩ и Полша. Пациентите са били разпределени на случаен  принцип между август 2013 г. и януари 2016 г. да получават или паклитаксел от 80 mg/m2 седмично (на всеки 3 седмици с 1 седмица почивка) или доцетаксел 75 mg /m2 на  всеки 3 седмици плюс плацебо (n = 79) или орален индоксимод от 1200 mg два пъти дневно (n = 85).

Индоксимод се е прилагал на 1-ви до 14ти ден от всеки 21-дневен цикъл, когато се  използвал с доцетаксел и на 1-ви до 21-ви ден от всеки 28-дневен цикъл, когато се използвал заедно с паклитаксел. Пациентите е трябвало да могат да получават таксани и не е трябвало да имат  предишна употреба на имунотерапия и да са имали автоимунно заболяване. Като цяло 74,0% от пациентите във всяка от групите са получавали доцетаксел и 26% – паклитаксел.

Основната  крайна точка е била преживяемостта без прогресия.

КЛЮЧОВИ ТОЧКИ
1.Изследването е било спряно рано поради липса на ефикасност.
2.Средната преживяемост без прогресия е била 6,8 месеца при индоксимод /таксан срещу 9,5 месеца само при таксани.

Преживяемост без прогресия

Изследването е било прекратено преждевременно през юни 2017 г. поради липса на ефикасност. Средната продължителност на проследяването е била 17,4 месеца (диапазон = 0,1–39,4 месеца). Средната преживяемост без прогресия е била 6,8 месеца (95% [CI] = 4,8–8,9 месеца) в групата на индоксимод срещу 9,5 месеца (95% CI = 7,8–11,2  месеца) в контролната група (съотношение на риск [HR] = 1,2, 95% CI = 0,8–1,8).

Средната преживяемост без прогресия в групата на индоксимод е била 8,2 месеца при пациенти с положителни хормоналните рецептори и 3,2 месеца при пациенти  с отрицателни хормонални рецептори.

Като цяло средната преживяемост без прогресия е била 8,5 месеца, когато индоксимод се е комбинирал с доцетаксел и 3,6 месеца,  когато се е комбинирал с паклитаксел. В анализ сред 52-ма пациенти с данни за експресия на IDO1 не са били наблюдавани разлики между групи сред 30-те пациенти с висока експресия (HR = 0,7,  95% CI = 0,3-1,9) или сред 22-мата с ниска експресия (HR = 2,2, 95% CI = 0,7–7,0).

Обективен отговор се наблюдава при 40% срещу 37% от пациентите (P = .74). Средната обща преживяемост е 19,5 месеца (95% ДИ = 14,5–24,4 месеца) срещу 20,6 месеца (95% ДИ = 18,6–22,5 месеца; HR = 1,0, 95% ДИ = 0,6–1,6).

Нежелани събития

НЛР от степен над 3-та са се наблюдавали при 60,0% от пациентите в групата на индоксимод срещу 60,8% от пациентите в контролната група, като най-честите в групата на индоксимод са били: неутропения (9,4%), анемия (8,2%) и умора (7,1 %). Нежеланите събития са довели до прекратяване на лечението при 12,9% срещу 12,7% от пациентите.

Смърт поради нежелани събития е настъпила при четирима пациенти (4.7%) спрямо двама пациенти (2.5%), без да се счита, че смъртните случаи са били свързани с лечението.

Заключение

Това рандомизирано клинично проучване е установило, че сред пациентите с HER2-негативен метастатичен рак на гърдата добавянето на индоксимод към таксан не подобрява преживяемостта без прогресия в сравнение само с таксан.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/news/november-2020/addition-of-indoximod-to-taxane-chemotherapy-in-first-line-treatment-of-her2-negative-metastatic-breast-cancer/

   Send article as PDF