В ново проучване за доказателство-на-концепция, международен научен екип е доказал, че Изкуствен интелект,  е имал потенциала да разбере с много голяма точност, кои пациенти с панкреатични кисти в крайна сметка ще развият рак на панкреаса.

Програмата (Тестът), наречен CompCyst (за цялостен анализ на кисти), е включвала молекулярни и клинични маркери, намиращи се в течността на кистите и изглежда, че е на път да  подобри значително конвенционалните клинични и образни изследвания.

Използвайки информацията за повече от 800 пациенти с кисти на панкреаса, чрез анализ на самата киста и нейната течност, отстранени с хирургична намеса в 16  медицински центъра по
целия свят, е било доказано, че CompCyst е успял много по-често правилно да идентифицирала, кои пациенти са имали нужда от операция и вероятно са имали шанс да се възползват от
хирургичния метод, и за кои е това било по- малко вероятно (да се възползват от хирургичната операция) или им е бил необходим само мониторинг, отколкото стандартните настоящи
методи.

По-конкретно, откритието е, че използването на програмата не би препоръчало операция за повече от половината пациенти, които са претърпели по-късно  отстраняване на кисти, считащи се за ненужни, тъй като е било малко вероятно те да се развият в раково новообразувание.

Проучването е демонстрирало потенциалната роля на CompCyst като допълнение към съществуващите клинични и образни критерии при оценката на кисти на панкреаса.

Това може да осигури  по-голяма степен на доверие на лекарите, когато съветват пациентите, че не се нуждаят от проследяване и могат да бъдат освободени от наблюдение.

Въпреки, че все още трябва да изследва самия тест, резултати са изключителни, защото документират нов и по-обективен начин за третирането на много  пациенти с това заболяване.

Кисти на панкреаса

Кистите на панкреаса са често срещани. Според някой изследвания те се срещат в 4% от хората на 60 години и при 8% при тези над 70-годишна възраст.

Това означава, че около 800 000 души с кисти на панкреаса са били идентифицирани всяка година само в САЩ.

От друга страна, само малка част от кистите преминават  към рак. Трудността, пред която са били изправени пациентите и техните лекари, е била способността да се разграничат предраковите кисти от кисти, които няма да прогресират  до рак.

Понастоящем наличните клинични и образни изследвания, често не разграничават предраковите кисти от кистите, които имат малък или никакъв потенциал да се превърнат  в ракови заболявания, което затруднява определянето, кои пациенти няма да изискват проследяване и кои пациенти ще се нуждаят от дългосрочно такова или незабавна хирургична резекция.

В резултат на това всички пациенти с диагноза „киста на панкреаса“ се проследяват дългосрочно.

Хирурзите се използват препоръки към пациентите въз основа на рисковете и ползите от операцията с ограничената информация, с която разполагат. Рядко се пропуска раково новообразувание, но това е за сметка  на извършването на операция, която може би не е била въобще необходима.

Проучването се е занимавало директно с тези фундаментални проблеми при диагностицирането на  кисти на панкреаса.

Методи

В изследването, точната природа на изследваните кисти е била потвърждавана чрез хистопатологичен анализ на резецирани хирургически проби.

След това кистите са били класифицирани в три групи:

1) такива, които са нямали потенциал да се превърнат в ракови заболявания, за които пациентите не са се нуждаели от периодично наблюдение;
2) такива, произвеждащи муцин, които са имали малък риск от развитие на рак, и за които пациентите са могли да получават периодичен мониторинг за евентуално прогресиране до развитието на възможен рак;

3) и кисти, за които се препоръчвала задължително хирургична намеса, тъй като са имали голяма вероятност да се развият в рак.

В проучването, изследователите са оценявали молекулярните профили, включително ДНК мутации и хромозомни промени на над 800 панкреатични кисти.

След това те  са се подавали (като информация), заедно с клиничните данни, в компютърна програма, която е използвала изкуствен интелект, за да класифицира  пациентите в трите групи, отбелязани по-рано.

Резултати

Базирайки се на хистопатологичния анализ на хирургично резецираните кисти, изследователите са открили, че не е била необходима операция при 45% от пациентите,  претърпели хирургическа намеса заради техните кисти. Тази ненужна операция е била извършена, защото клиницистите не са могли да определят дали кистите са били въобще опасни.

При тези пациенти, ако CompCyst е бил използван, изследователите изчисляват, че от 60% до 74% от тях (в зависимост от вида на кистата) са могли да  избегнат тези ненужни операции.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/News/60269?fbclid=IwAR1mPBBiQ2pABo46GJBqtN2OzN4aorJkpsJkOwGvaQebErbreUSdDRnuGR

   Send article as PDF