Онкология и Изкуствен интелект

Злокачествен меланом (Малигнен меланом)

I.Bivolarski
I.Bivolarski
26.12.201609.03.2019

Епидемиология

В световната литература се подчертава фактът, че честотата на злокачествения меланом в последните десетилетия е нараснала значително.

Злокачественият меланом се наблюдава по-често не само в страни, които по начало имат по-висока заболяемост от пигментни тумори – Куисланд (Австралия), където честотата на злокачествения меланом е нараснала четири пъти през последните 30 години, но също и в различни географски области, като Норвегия, Англия, САЩ и Канада.

В нашата страна заболяемостта през последните 10 години е относително стабилна – между 1,8 и 2,1 на 100 000 души население.

Статистическите данни показват, че в някои страни двата пола се засягат еднакво често- Финландия, Япония, България, Норвегия, Шотландия, Румъния, Испания.

В други страни по-често се засягат жените (Канада — Саскачеван, Израел, Дания, Швеция, Англия и Словения).

Общо взето, злокачествените пигментни тумори се срещат рядко преди пубертета. Най-често се наблюдават при индивиди на 50- 60-годишна възраст, но в последно време се отбелязва зачестяване на заболяването сред сравнително ло-млади индивиди — между 20 и 40 години.

Злокачественият меланом може да възникне във всяка тъкан и орган на човешкото тяло.

Според нашите наблюдения най-често се засяга кожата -в 89,2% от болните В 31,8% от нашите болни са засегнати долните крайници в 25,1%-  главата и шията, в 10,8% – туловището в 8,7% – горните крайници. В 10, 8% от нашите болни злокачественият меланом се разполага в аноректалната област, външните гениталии, очните структури и др.

Етиология

Слънчева радиация. В генезата на ЗМ на първо място се посочва ролята на ултравиолетовата радиация.

Генетични фактори. Отбелязани са случай на идентична локализация на пигментните преканцерози или тумори в няколко поколения в една и съща фамилия.

Хормонални фактори. Процесите на пигментация у животни те и човека се намират под хормонален контрол на хипофизата, гонадите и надбъбреците.

Дали хормоналните фактори оказват директно влияние за малигнизацията на нормалната пигментна клетка остава спорен и неизяснен въпрос.

Счита се, че някои хормони, предимно от хипофизата, изглежда, ускоряват растежа на наличния бластом на пигментната тъкан.

В този смисъл трябва да се разбират наблюденията на някои учени за мултифокалната малигнизация на неспокойни „гранични“ невуси под влияние на МSН. Някой откриват, че АСТН и МSН стимулират растежа на тъканни култури от човешки меланом.

За ролята на хормоналните фактори върху растежа на злокачествения меланом у човека съществуват конкретни данни. Отбелязва се, че честотата на злокачествения меланом нараства с половото съзряване.

Мъжете боледуват шест пъти по-често в полова зрелост, отколкото през предпубертета, а при жените се отбелязва второ повишаване на заболяванията от меланома след менопаузата.

Много спорен е въпросът за ролята на бременността при възникването и растежа на злокачествения меланом.

У бременни епидермалните меланоцитп в невусите и лентигиозните петна се активират. Появата на меланомни образувания се обяснява по-често с предшествуващи дискретни бластомни огнища, отколкото с индуциране на меланомна трансформация на пигментните клетки.

По време на бременност ходът на злокачествения меланом може да се влоши, но са наблюдавани немалко случаи на спонтанна регресия на тумора дори и в по-напреднали клинични стадии, особено при завършване термина на бременността.

Сега се смята, че профилактиката на злокачествения меланом изисква поне 5-годишно въздържане от забременяване при оперирана първична меланомна лезия, а при проведено лечение в стадий на регионални лимфни метастази изобщо трябва да се избягва бременност.

Травма

Разглежда се като вероятна причина при възникване на злокачествения меланом. Някои автори обаче считат, че няма основание травмата да се разглежда като етиологичен фактор.

Трябва да се приеме, че травмата активира в същност една предшествува-ща пигментна преканцероза в стадий на начална малигнизация. При травма, на кожата и подлежащите й тъкани може да се внесе и определен химически канцероген.

Предракови заболявания

В онкологичната практика особенно значение има доброто познаване  на пигментните преканцерози и ранните прояви на настъпваща малигнизация. Известно, е че по тялото на всеки индивид се срещат средно по 30-60 пигментни невуса или петна.

Техния брой или вид са различни в зависимост от възрастта и расата. Невусите достигат максимален брой в полова зрялост и намаляват в напреднала възраст поради процеси на дегенерация и фиброза.

Melanosis circumscripta praecancerosa Dubreuilh. Най-често се локализира по откритите части на тялото. Според някой преканцерозната меланоза на Dubreuilh е в резултат на продължително слънчево въздействие. Подобни пигменти лезии обаче могат да възникнат под действието на възрастови дегенеративни фактори и обменни смущения.

Хомолози на меланозата на Dubreuilh се срещат навсякъде по закритите части на тялото и по лигавиците.

Първоначално заболяването се изразява като малко кръгловато или елипсовидни пигментно петънце, което бавно, но упорито нараства и може да достигне р-ри над 5 см.

Главните отличителни черти на лезията са: неправилна конфигурация, нееднородна пигментна повърхност, чийто цвят може да варира от бледожълто-кафяв до тъмнокафяв или синкавочерен.

Предпочитана локализация е лицето, особенно горната му част- челото, слепоочията, зигоматичната или инфраорбиталната част, клепачите и конюнктивитата.

В развитието на меланозата на Dubreuilh се зарличават два стадия. В първия- доброкачествения стадий, кожата е променена само по цвят, липсват възпалителни, дегенеративни, инфилтративни и други изменения.

Във втория – злокачествен стадий, се появява уплътняване на част от пигментното петно – в центъра му или ексцентрично.

Настъпилата инфилтрация може да засегне отчасти или изцяло пигментното петно и то се превръща в истинско злокачествено лентиго или се образуват един или няколко възела с различна големина и дълбочина на малигнена инфилтрация.

Нерядко тези нодуларни меланоми в меланозна лезия имат ахро-матичен характер.

Латентният период за появата на злокачествено израждане на меланозната лезия е различен – средно 20 години, но понякога и 40-50 години.

Еволюцията на меланозата на Dubreuilh е много бавна. Възникналите върху меланозата тумори също се развиват бавно и по-рядко метастазират.

Лентигинозни преканцерози.

Солитарното лентиго може да малигнизира, което в същност представлява т. нар. интраепидермален суперфициален меланом. Приема се, че тази форма на меланом протича по-благоприятно.

Това обаче не е напълно оправдано, тъй като повърхностният интраепидермален меланом понякога проявява същите тенденции към инвазивен растеж и метаста-зиране, както и останалите форми на злокачествения меланом.

Множествени доброкачествени лентигинозни лезии могат да дадат началото на мултифокално възникващ първичен множествен злокачествен меланом.

Тази форма на злокачествен меланом, която се наблюдава преди всичко у млади индивиди с червеникави коси зелено-кафяви очи и множествени ефелиди и лентиго по кожата на гърба, раменете, горните и долните крайници, протича извънредно злокачествено.

Преди  всичко се налага навременно откриване и лечение.

Профилактика

Преди всичко се налага навременно откриване и лечеие на малигнените преканцерози. Това може да стане и  при масови профилактични прегледи на населението или при онкологична насоченост при обикновенни прегледи.

Морфологична картина

Хистологичната картина на малигнения меланом се отличава с голямо разнообразие в цитологично и структурно отношение, което създава трудности както диагностицирането на тумора в началните стадии така при диференциалната диагноза с други злокачествени тумори.

Когато са налице всички белези на клетъчен атипизъм , дълбок инфилтративен растеж и отлагане на меланинов пигмент в клетките, диагнозата се поставя лесно и не буди съмнение.

Лечение

1.Хирургично;

2.Химиотерапевтично;

3.Имунотерапевтично.

 

 

   Send article as PDF   
Карциноми