Епендимомът е вид тумор, който възниква от епендима, тъкан на централната нервна система. Обикновено, когато е в педиатрични случаи, мястото на възникване може да е интракраниално, докато при възрастни може да е гръбначно. 

Най-честото местоположение на интракраниалната епендимома е четвъртия мозъчен вентрикул. Рядко, но епендимом може да се появи и в тазовата кухина.

Сирингомиелията може да бъде причинена от епендимом. Епендимомите се наблюдават и при неврофиброматоза тип II.

Епидемиолигия

Епендимомите съставляват около 5% от глиомите при възрастни и до 10% от детските тумори на централната нервна система (ЦНС). Тяхната поява е най-висока около 5-годишна възраст и след това се наблюдава отново пик около 35-годишна възраст.

Те се развиват от клетки, които свързват, както кухините на мозъка, така и в гръбначно мозъчния канал. Като цяло обикновено възникват от пода на четвъртия вентрикул, където те могат да предизвикат главоболие, гадене и повръщане, като възпрепятстват потока на цереброспиналната течност.

Тази обструкция може да причини състояние наречено хидроцефалия. Епендимомът може да възникне и в гръбначния стълб, в conus medullaris и на други места.

Около 10% от епендимомите са доброкачествени миксопапиларни епендимоми (МРЕ). МПЕ е локализиран и бавно растящ ниско степенен тумор, който произхожда почти изключително от лумбосакралната нервна тъкан при млади пациенти. От друга страна, това е най-често срещаният тумор на лумбално-сакралната област, образуващ около 90% от всички туморни лезии в този анатомичен регион.

Клинична картина

Симптомите са неспецифични и могат дълго време да останат неразкрити. Други симптоми могат да включват (но не и да се ограничават): загуба на апетит, затруднен сън, временна невъзможност за разграничаване на цветовете, неконтролируемо потрепване, виждане на вертикални или хоризонтални линии при ярка светлина и временна загуба на памет.

Трябва да се помни, че тези симптоми също преобладават при много други заболявания, които не са свързани с епендимома.

Ето и някой други:

1.Силно главоболие
2.загуба на зрението (поради
3.повръщане
4.сънливост
5.промяна на походката
6.запек

Лечение

Първоначалното лечение за епендимома е хирургична операция, последвана от лъчелечние. Химиотерапията е с ограничена употреба и се прилага за специални случаи.

Профилактичното краниоспинално облъчване е с променлив успех и е източник на противоречия, като се има предвид, че повечето рецидиви се случват на мястото на резекция и следователно е със спорна ефективност.

   Send article as PDF