ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ЕКСТРАВАЗАЦИЯ НА ПРОТИВОТУМОРНИ ЛЕКАРСТВА
ВНИМАНИЕ:

При провеждане на химиолечение, понякога е напълно възможно да има малък излив на лекарствен препарат. Той може да се случи в областта на абоката или по протежение на кръвоносния съд.

Поради това бъдете наблюдателни и при наличие на симптоми като силна болка, парене, щипене, подуване или зачервяване в областта на мястото където е приложен абоката, веднага сигнализирайте на медицинските лица. Спрете самостоятелно вливащата Ви се система!

Странични и нежелани действия по време или след химиотерапия, имунотерапия и таргетна терапия (Ръководство за пациенти) 2019
ВАЖНО!!!Можете да получите ръководството напълно безплатно в .pdf файл като пишете на адрес: bivolarski@cancer.bg

Екстравазацията на парентерални противотуморни разтвори се дефинира като инцидентно изтичане на лекарствено вещество в околните тъкани, причинявайки увреждания на подкожните тъкани- подкожие, фасции,  кръвоносни съдове, нерви и мускули.

В зависимост от химичния състав на екстравазата степента на тъканните  нарушения може да варира от лека кожна реакция до тежка некроза.

Типове екстравазации
Според потенциала си да причиняват увреждане на тъканите противотуморните лекарства се групират в три категории:
1.невезиканти;
2.иританти;
3.везиканти.

Невезикантите (bleomycin, gemcitabine, methotrexate, pemetrexed, моноклонални антитела) не
причиняват улцерации, рядко водят до остра реакция или прогресираща некроза.

Иритантите, от своя страна (etoposide, cyclophosphamide, 5-fluorouracil, ifosfamide, carmustine,  dacarbazine, mitoxantrone, cisplatin, carboplatin, oxaliplatin), причиняват само болка в местото  на инжектиране и вената (със или без възпаление), но при много голям излив могат да имат и улцерогенен потенциал.

Везикантите (антрациклини, алкилиращи агенти, винка-алкалоиди и таксани)  причиняват везикули, разязвявания и често се манифестират с по-сериозни странични ефекти на тъканна
деструкция и некроза.

Клинично представяне.

Началните симптоми на екстравазация се манифестират веднага след нарушението  на целостта на кръвоносния съд. В зависимост от агента признаците са: дискомфорт или болка,  която варира от лека до силна (изгаряща) и може да се последва от зачервяване и локален оток.

Еволюцията на началните симптоми се различава значително при иританти и везиканти:

Везикантите имат потенциал за сериозни тъканни увреждания, започващи с възпаление и везикули
и прогресиращи до язви и некротични лезии.

Терапевтично поведение.
При регистриране на екстравазация незабавно се започват мероприятия по алгоритъм, включващ следните стъпки.

1. Спрете незабавно инфузията/инжекцията; и оставете венозния достъп на мястото му (това може да бъде абоката).

2. Уведоми лице с опит в боравенето с цитостатици.

3. Поставете стерилни ръкавици.

4. Разглобете инфузионната система или спринцовката от венозния достъп (венокат, игла).

5. Маркирайте мястото на екстравазация с водоустойчив маркер.

6. Съчленете петкубикова спринцовка към венозния достъп и аспирирайте от цитостатика, колкото е възможно.

Не упражнявай натиск върху областта на екстравазацията, докато правите това. Имайте на разположениедопълнителна спринцовка и съд за инфектираните отпадъци. Затворете венозния достъп с тапичката му.

7. С еднокубикова спринцовка аспирирайте всички подутини, образувани в областта на екстравазацията.
Използвай нова стерилна игла за всяко убождане.

8. Повдигнете и имобилизирайте засегнатия крайник.

9. Консултирай се с таблицата за специфичните антидоти (за медицински лица). Приложете антидота през венозния
достъп, ако още е на мястото си. Ако венозният достъп е снет или ако е показано инфилтриране на
поразения участък, приложете антидота подкожно в звездообразна форма – от периферията към центъра на
областта на екстравазация.

10. Ако е налице слаб кожен еритем, приложете до два пъти дневно намазване с Hydrocortisone 1% -крем.

11. Покрийте участъка на екстравазация със стерилна марля и я фиксирай с лейкопласт.

12. С изключение на екстравазации от винка-алкалоиди, в продължение на три дни поставяйте върхупоразения участък пакет с лед – 4 пъти дневно за по 15 минути.

13. В случай на екстравазация от винка-алкалоиди и etoposide поставете върху поразения участък
топла вода – еднократно в продължение на 60 минути.

14. Документирайте екстравазацията в историята на заболяването.

15. Внимателно наблюдавай мястото на екстравазация и при поява на тъканна некроза се консултирайте с
пластичен хирург за оперaтивно отстраняване на некротичните тъкани.

   Send article as PDF