Окончателен анализ потвърждава ефикасността на адювантното лечение с иматиниб при пациенти с локализиран стомашно-чревен стромален  тумор (GIST) по отношение на продължителната преживяемост без рецидив.
Във високорисковата подгрупа е била наблюдавана тенденция към по-добра дългосрочна преживяемост без иматиниб (better long-term imatinib failure–free survival,  преживяемост без наличие на иматиниб).

Статията е била публикувана в Annals of Oncology, като тези резултати подкрепят настоящото стандартно лечение с адювантен иматиниб в продължение на 3 години при пациенти с ГИСТ и значителен риск от рецидив.

Подробности за проучването

Това съвместно, рандомизирано проучване на адювантен иматиниб е стартирало през 2004 г. Изследователският екип е включил всички пациенти с ГИСТ и с междинен или висок риск от рецидив, следвайки консенсусната класификация, използвана по това време.

При изготвянето на проучването изследователите са вярвали, че ползата от преживяемостта без рецидив е повече от вероятна и решават, че значителна полза би била налице само ако тя доведе до увеличаване на процента на излекуване или, поне на значително забавяне на  рецидивите, при условие, че не е настъпило намаляване на времето до прогресиране при преодоляване на рецидивиращи пациенти с иматиниб.

Така, те са избрали общата  преживяемост като основна крайна точка на проучването.

Въпреки това, при планирания междинен анализ през март 2009 г., независимият комитет за наблюдение на данните от проучването е стигнал до заключението, че запазването на
общата преживяемост като основна крайна точка би било несъвместимо с разумна продължителност на проучването. След това изследователският екип е решил да добави друга основна
крайна точка, преживяемост без иматиниб, като оценка на времето за резистентност към иматиниб, определена като интервал на преживяемостта до датата на преминаване към
алтернативен тирозин киназен инхибитор по всяко време по време или след адюванта месечен цикъл.

Междинният анализ е бил публикуван през 2015 г., като същевременно е продължило последващото проучване на планирания окончателен анализ, който сега е докладван. Това
е рандомизирано, отворено, многоцентрово проучване във фаза III, проведено в 112 болници в 12 държави.

Пациентите са били разпределени на случаен принцип да получават за 2 години иматиниб по 400 mg дневно или никаква допълнителна терапия след операцията.

Дългосрочни последващи действия

Общо 908 пациенти са били разпределени на случаен принцип между януари 2005 г. и октомври 2008 г. (454 пациенти на иматиниб и 454 пациенти на наблюдение), но само 835 пациенти
са имали право на участие. С медиана на проследяването от 9,1 години, 5-годишната преживяемост с безупречна употреба на иматиниб е била 87%, а 10-годишната преживяемост с липса на
иматиниб е била 75% в рамото на иматиниб срещу 83% и 74% в контролното рамо (съотношение на риска [HR] = 0,87, 95,7% и [CI] = 0,65–1,15, P = .31).

Преживяемостта без рецидив е била 70% срещу 63% за 5 години и 63% срещу 61% за 10 години (HR = 0,71, 95% CI = 0,57–0,89, P =, 002). Общата преживяемост е била 93% срещу
92% за 5 години и 80% срещу 78% за 10 години (HR = 0,88, 95% CI = 0,65–1,21, P = .43). Сред 526 пациенти с високорисков ГИСТ по локална патология, 10-годишната  преживяемост без иматиниб и без рецидив са били съответно 69% срещу 61% и 48% срещу 43%.

Както за общата преживяемост, така и за нейния потенциален заместител, дефинирани в това проучване като преживяемост без наличие на иматиниб, данните не са показали
ефект в полза на адювантното лечение с иматиниб като цяло, но се е наблюдавала тенденция при високорисковата кохорта. Авторите заключават, че разликата не е
била статистически значима и сурогатната стойност на такава крайна точка не е била потвърдена. Това може да се разглежда като подкрепяща резултатите, докладвани от  скандинавско /германско проучване, показващо трайно малко, но значително дългосрочна цялостна полза за преживяемостта при високорискови пациенти с ГИСТ, лекувани  за 3 години е адювантен иматиниб и може да смекчи несъответствието между безрецидивна и обща преживяемост, което несъмнено бележи ефикасността на адювантната целева
терапия при ГИСТ.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/news/march-2021/long-term-follow-up-of-adjuvant-imatinib-for-localized-gastrointestinal-stromal-tumors/?fbclid=IwAR0HHAZG6mx3YK_EwlhyERj5BPIf5HhWntVuufv6e2YaPKQy_uOf3xtRPg

   Send article as PDF