Доброкачествени новообразувания на влагалището
Вагиналните тумори представляват новообразувания (или най-общо казано-„тумори“), разположени във влагалището. Те могат да бъдат, както доброкачествени така и
злокачествени.
Вагиналните новообразувания могат да бъдат твърди, кистозни или от смесен тип. Тук ще обърнем внимание на доброкачествените туморни образувания, които могат да възникнат във влагалището.
Всяка една туморна маса, която пациентка усети в областта на влагалището си, трябва задължително да се консултира с лекар!
Доброкачествените новообразувания на влагалището са сравнително често срещани. Честотата на доброкачествените тумори може да е в широк диапазон.
Повечето вагинални тумори не предизвикват ранни симптоми, докато не се достигнат някакъв значителен размер.
Признаците и симптомите, който пациентките могат да имат са: усещане за натиск, болезненост при полов акт или дори кървене. Повечето вагинални тумори се откриват по време на преглед. Образни изследвания като: ултрасонографията, КТ и ЯМР се използват за установяване на местоположението, наличието или липсата на тумор. Единствено биопсията, обаче дава окончателната диагноза.
Ето и примери за Туморна маса във влагалището:
Киста на Гартнер
Кистите на Гартнер се развиват по време на ембрионалното развитие (в резултат на непълна регресия на мезонефричния или волфовия канал по време на развитието на плода).
Тези кисти могат да бъдат множествени и да са разположени субмукозно по протежение на
горната част на вагината.
Ако са малки, безсимптомни и са разположени в горната част на влагалището, не се налага лечение. Ако диагнозата е под въпрос или има анамнеза за предродилна изложение на синтетични хормони, то трябва да се обмисли варианта за аденоза на влагалището! Наличието на лигавица, която се оцветява нормално с разтвора на Лугол, помага да се изключи диагнозата аденоза.
Независимо от размера, биопсия трябва да се извърши на всички симптоматични кисти или те трябва да бъдат изрязани. По-големите кисти във вагиналния форникс могат да се простират до шийката на матката и да изискват операция.
Парамезонефрична дуктална киста
За разлика от кистите на Гартнер, парамезонефричните дуктални кисти са облицовани със секреторен епител, наподобяващ този в ендоцервикса или на фалопиевата тръба.
Тези кисти могат да бъдат открити навсякъде във влагалището и често съдържат слуз. Вагиналната аденоза се изключва чрез оцветяване с разтвор на Lugol. Диагнозата се установява с ексцизионна биопсия, ако кистата е голяма, симптоматична или е идентифицирана едва наскоро.
Бартолинова киста
Бартолиновите жлези са разположени от всяка страна на влагалищния отвор.
Понякога отворите на тези жлези се запушват, което води до задържане на течност в самата жлеза. Резултатът е сравнително безболезнено подуване, наречено киста на Бартолин. Ако течността в кистата се зарази, може да се развие абсцес.
Кистата на Бартолин е често срещана. Лечението ѝ зависи от размера, колко е болезнена и дали е инфектирана.
Мюлерова киста
Мюлеровите кисти обикновено са малки, вариращи в диаметър от 0,1 до 2 cm. Рядко могат да бъдат увеличени на размер и да се объркат за други структури, като цистоцеле или уретрален дивертикул.
Източник на информация:
1.https://www.glowm.com/section_view/heading/Benign%20Neoplasms%20of%20the%20Vagina/item/5
2.https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/bartholin-cyst/symptoms-causes/syc-20369976