Статия в The Lancet Oncology, установява, че по-високите нива на BRAF V600 в циркулираща туморна ДНК (ctDNA) в кръвта, която е без мутация, преди и по време на лечението с  дабрафениб или дабрафениб/траметиниб са свързани с по-лоши резултати сред пациентите с напреднал меланом .

Подробности за проучването

В проучването са били използвани аналитично валидирани анализи на дигитални полимеразни верижни реакции за измерване на BRAF V600-мутантна ctDNA при предварителна  обработка и по време на лечение (седмица 4) на плазмени проби от пациенти, включени в клиничните проучвания COMBI-d и COMBI-MB.

COMBI-d е проучване във фаза III, сравняващо дабрафениб/траметиниб с дабрафениб при нелекувани преди това пациенти с BRAF V600 мутация, с положителен нерезектабилен или
метастатичен меланом.

Пациентите в кохорта А от фаза II на проучването COMBI-MB, което е оценявало дабрафениб/траметиниб при пациенти с BRAF V600 мутационно-позитивен  метастатичен меланом и мозъчни метастази, са имали асимптомни мозъчни метастази и липса на предишна локална мозъчно-таргетирана терапия.

Ключови открития

В COMBI-d плазмените проби за предварителна обработка са били на разположение при 345 (82%) от 423 пациенти, а плазмените проби при лечение (седмица 4) са били налични при 224 (53%).
В кохорта А на COMBI-MB са били налични проби за предварително лечение и за лечение при 38 (50%) от 76 пациенти. ctDNA е била открита в проби при предварително третирани 320  (93%) COMBI-d и 34 (89%) COMBI-MB пациенти в кохорта.

В COMBI-d повишената изходна концентрация на ctDNA, оценена като непрекъсната променлива, е била свързана с по-лоша преживяемост без прогресия (коефициент на риск [HR] = 1,08,
P <.0001) и по-лоша обща преживяемост (HR = 1,13, P <.0001) върху едномерния анализ. Повишените нива са свързани с по-ниска обща преживяемост, независимо от лечебната
група и изходните концентрации на лактат дехидрогеназа (LDH) при многовариантния анализ (HR = 1,08, P =, 0020).

В кохортата COMBI-MB повишените изходни концентрации на ctDNA като непрекъсната променлива е била свързана с по-лоша преживяемост без прогресия (HR = 1,17, P =, 0024) и обща  преживяемост (HR = 1,21, P =, 0020).

Точка на прекъсване на ctDNA от над 64 копия /ml стратифицирани пациенти с COMBI-d като висок риск за по-лоша преживяемост без прогресия (HR = 1,74, P <.0001) и обща  преживяемост (HR = 2,23, P <.0001). Границата е била потвърдена в кохортата COMBI-MB за преживяемост без прогресия (HR = 3.20, P = .0047) и обща преживяемост (HR = 2.94,  P = .016).

В COMBI-d неоткриваемата срещу откриваемата ctDNA на седмица 4 е била значително свързана с подобрена преживяемост без прогресия (HR = 1,99, P = 0,027) и обща преживяемост  (HR = 2,38, P = 0,0089) сред пациентите с LDH над горна граница на нормата, но не и при пациенти с LDH на или под горната граница на нормата.

Заключение

Предварителната обработка на BRAF V600 – мутантни ctDNA при лечението биха могли да служат като независими, предсказващи биомаркери за клиничен резултат с таргетна терапия.

Източник на информация:

1.https://ascopost.com/news/february-2021/association-of-braf-v600-mutant-ctdna-with-outcomes-in-patients-with-advanced-melanoma-receiving-dabrafenib-or-dabrafenibtrametinib/?fbclid=IwAR1v1CDfy34fjASqIQ2ZxGUUvtZMv4CpnN5ZjuO-uJwYEqtCjzepSAwzM5g

   Send article as PDF