Онкология и Изкуствен интелект
Статистики на блога
  • 45 434 посещения

Ангиосарком

I.Bivolarski
I.Bivolarski
12.12.201627.09.2019

Ангиосаркомите се развиват от елементи на съдовата стена.

Епидемиология

Предполага се, че ангиосаркомите представляват около 12% от злокачествените тумори на меките тъкани наблюдават се най-често във възрастта между 40 и 30 години.

Двата пола се засягат еднакво често.

Крайниците, особено долните, се засягат по-често, но ангиосаркомите се срещат и в черния дроб, слезката, млечните жлези, матката, тестисите, ме-зентериума, шията, главата и др.

Морфологична картина

Ангиосаркомите се развиват като лобулирани, еластични туморни възли с големина от няколко милиметра до 20-30 см в диаметър.

Хистологичната картина на злокачествените съдови тумори е разнообразна и това се дължи на нееднаквата структура и клетъчна диференциация, което води и до различия в терминологията.

Когато туморните „ендотелии“ показват добре изразена склонност към оформяне на съдови-лумени, а атипизмът е слаб хистологичната картина неправилно се означава като хемангиоендотелиом, тъй като всъщност се касае за диференциран ангиосарком.

По-често диференциацията на тумора не е висока, открива се абортивно съдообразуване с подчертан клетъчен атипизъм, включително монструозни клетки, откриват се и солидни повлекла.

Когато съдовите лумени са свободни от кръвни клетки, туморът се определя като лимфангиосарком.

Един вариант е т. нар. малигнен хемангиоперицитом, при който туморните клетки с атипизъм се подреждат като маншон около съдовите лумени.

Лимфангиосаркомът след ампутация на млечната жлеза (синдром на Steward-Trives) от морфологична гледна точка наистина трябва да се определи повече като съдов бластом, все пак резервите по отношение на метастаза от карцином не могат да се пренебрегнат поради наличността на възпалителни изменения (стромна реакция) и поради абортивния характер на съдовите структури.

Клинична картина

Хемангиоендотелиомите и хемангиоперицитомите обикновено са представени от единични туморни възли, докато лимфангиосаркомите най-често са множествени.

Хемангиоперицитомите нарастват значително по-бавно, в продължение на години, понякога след първоначален по-бърз темп на растеж.

Лимфангиосаркомите при синдрома на Steward-Trives, туморните възелчета обикновенно се появяват  по вътрешната повърхност на раменницата и предраменницата в областта на лакътната става постепенно обхващат кожата на целия горен крайник и преминават в кожата на гръдния кош.

Ангиосаркомите имат склонност към разязвяване на надлежащата кожа.

Метастазите по хематогенен път са предимно в белите дробове, вътрешните органи и костите.

Метастазите в регионалните лимфни възли са много по-чести в сравнение с другите злокачествени тумори на меките тъкани.

Диференциална диагноза

Прави се с хемангиомите, лимфангиомите, Сарком на Капоши.

Лечение

1.Хирургично

Провежда се оперативно лечение – широка ексцизия, а при инфилтриране на съдовo-нервння сноп или костта на крайниците – ампутация или екзартикулация и регионална лимфна дисекция.

2.Лъчелечение.

3.Химиолечение

   Send article as PDF   
I.Bivolarski
Саркоми